МОМН: Да се засили проектното финансиране на науката

"Проектното финансиране на науката категорично трябва да се засили". Това заяви на Форума за стратегии в науката Албена Вуцова, директор Дирекция "Научни изследвания" в МОМН, предаде репортер на БГНЕС. Според научната стратегия, проектното финансиране би трябвало да заема минимум 25 % от общото финансиране на науката. Все още обаче тези стойности не се постигат. Вуцова смята, че българската наука има известност зад граница. От друга страна обаче тя подчерта, че могат да се въведат редица инструменти за популяризиране на научните резултати. Българските учени имат опция за включване в европейското и глобално изследователско пространство. Те срещат известни затруднения с подготовката на проекти и с осигуряване на съфинансирането на проектите. Вуцова не е на мнение, че трябва да има разделяне на науката на фундаментална и приложна. Тя се позова на думите на големия френски химик Луи Пастьор - "Няма приложни науки, има само приложения на науката". В същото време, според нея фундаменталните науки трябва да се съхраняват, защото без тях няма да има и приложени. Според стратегията, обемът на фундаменталните изследвания не бива да надвишава 15 %. Фондът за научни изследвания бе създаден, с цел да приоритизира тях, но фокусът бе изместен върху приложните изследвания. "А би могло с малки корекции единият фонд да дава повече ударение на фундаменталните изследвания, а иновативният да се фокусира върху приложните. Лично аз бих искала да има един инструмент за чисто фундаментални изследвания няма да навреди, но това е за времената, когато ще имаме един по-щедър бюджет", посочи тя. И следващата година включително средствата за науката няма да бъдат увеличени. Боян Захариев, програмен директор на Институт "Отворено общество" представи рейтинговата система, която институтът разработи по поръчка на МОМН. Той обясни, че се обособяват три групи. Седем са висшите училища, които срещу всеки вложен лев, са показали добри научни резултати. 15 висши училища са в някаква "златна среда", а другите са "на дъното". Захариев обаче отказа да назова имената на ВУЗ-овете, за да не използва това като повод за намаление на бюджетите им. Той дори коментира, че държавата трябва да финансира науката и в частните висши училища. Според Ханк Мод, старши научен съветник в "Elsevier" не може да има подобна обща класация на университетите. "Elsevier" е международна компания за разработване и предоставяне на научни, технически и медицински информационни продукти и услуги. Той обясни, че университетите следва да се класифицират според това дали са икономически, технически, медицински и др. Ханк Мод направи няколко препоръки за популяризирането на научните постижения на българските изследователи. На първо място той поставя международното сътрудничество и участието в европейски проекти. В Естония например има създадено звено за връзка между учените и ЕК. На трето място стимулирането на публикациите в международни научни списания и да се обърне внимание на социалните науки. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: