МВФ предупреди за опасност от нова глобална рецесия през 2012 г.

Международният валутен фонд предупреди за опасността от нова глобална рецесия догодина. Според последните икономически прогнози на МВФ ръстът на Европа ще бъде 2,3% тази година при очаквани доскоро 2,4 на сто. За следващата година се залагат 1,8 на сто. И за това е виновна несигурността, създадена от дълговата криза. В примката на рецесията ще останат Португалия и Гърция през 2012 и 2013 г. БВП на еврозоната ще расте тази година с 1,6%, което е с 0,4 процентни пункта по-малко от предходната прогноза, а догодина този темп ще намалее до 1,1% при заложени преди 1,7%. Фондът намали оценките си дори за локомотива на европейската икономика Германия - 2,7% през 2011 г. при прогнозирани предварително 3,2%. Догодина този растеж ще намали скорост до мижавите 1,3% (последната прогноза бе 2%). За България данните сочат 2,5% тази година и 3 на сто догодина.
Ръстът в Централна и Източна Европа е засегнат от дълговата криза в еврозоната и забавянето на световната икономика, потвърди Петер Брециншек, директор на „Райфайзен рисърч“, част от Райфайзенбанк интернешънъл АГ (РБИ). Поради тази причина звеното оряза значително прогнозата си за БВП през 2012 г. за повечето страни в региона до 2,3%. За тази година Брециншек очаква 3,2%. Въпреки че растежът в ЦИЕ се забавя, показателят остава значително по-висок от еврозоната – 1,6% през 2011 г. и само 0,2% през 2012 г.
От МВФ предупреждават също, че дълговата криза, предизвикана от Гърция, заплашва да се превърне в банкова криза. Затова европейските трезори ще трябва да бъдат рекапитализирани с между 100 и 200 млрд. евро.
"Трябва бързо да възстановим доверието", предупреди директорът на фонда за Стария континент Антонио Борхес. Изказването му идва часове след като „Файненшъл таймс“ съобщи, че страните от ЕС работят по изготвянето на „координиран” план за рекапитализацията на европейските банки. Според европейския комисар по икономически и валутни въпроси Оли Рен капиталовите позиции на европейските трезори трябва да бъдат подсилени, за да осигурят допълнителна сигурност. Това трябва да се смята за съществена част от общата стратегия на ЕС за възстановяване на доверието. Дълговото фиаско в еврозоната вече взе първата си банкова жертва - френско-белгийската банка Dexia. Тя държи гръцки облигации за 3,5 млрд. евро и италиански за 15 млрд. евро. Банката изпитва затруднения с набирането на краткосрочни средства, за да управлява ежедневната си дейност, и това предизвика извънредно заседание на правителствата на Франция и Белгия. Те се обединиха около мнението, че ще предприемат всички необходими мерки, за да подкрепят Dexia. Последва масова вълна на изтеглени средства – само за ден в брой вложителите „дръпнаха“ над 300 млн. евро от трезора.
Сред решенията, които МВФ предлага, са Европейската централна банка (ЕЦБ) да понижи основния лихвен процент, който в момента е 1,5%, а програмата за предоставяне на втори пакет финансова помощ на Гърция да се преразгледа. "Оценката за помощта от 109 млрд. евро е направена през юли. Тя е основана на предположения. Положението се промени оттогава“, заяви Антонио Борхес. По думите му обаче Атина ще получи шестия транш от международната финансова помощ на стойност 8 млрд. евро.


Гръцки министър: В отчайващо положение сме

---

“Нашето положение е доста отчайващо. Защото ние намаляваме все по-драстично дохода на хората“, призна гръцкият министър на регионалното развитие, конкурентоспособността и търговския флот Михалис Хрисохоидис, цитиран от АФП. По думите му основният проблем са несигурността и спекулациите за неизбежен фалит на страната. А според финансовия министър Евангелос Венизелос парите на Гърция ще стигнат до средата на ноември, когато Атина би трябвало да получи следващия транш от спасителните заеми.

Прочети цялата новина

Свързани новини: