Докато затъналата в дългове Англия мърмори, Шотландия се усмихва

Метеорологичната карта по телевизията показва, че Великобритания се радва на топла и слънчева есен с непрекъснати температурни рекорди. Дърветата вече обличат златна премяна, а в парковете могат да се видят момичета по бански, пише А.А. Джил.
Има само един малък облак на северозапад, в Шотландия, и аз съм точно под него. Отвън небето е провиснало като мръсно пране, окачено на гранитните скали, дъждът прилича на пушек, носещ се над тясната долчинка, множество потоци носят прииждащата кафеникава вода на талази.
Роднините ми на юг се разхождат по ризи, а аз съм навлечен във вълна. Така и трябва да бъде. Нещо нормално е планинските части да понасят стихията на вятъра и водата. Една седмица слънце и половината население ще се тръшне с рак на кожата.
Времето отразява характера на шотландците. Ние сме суров народ, склонен към краен песимизъм и болезнено ниски очаквания. Смехът ни е глух, а най-големите ни удоволствия са пестеливите оплаквания и възможността да възтържествуваме: „Нали ти казах.“ Хората тук са праведни клетници и както казва П. Г. Удхаус, никак не е трудно да различите шотландец с болежка от слънчев лъч. Бих допълнил, че рядко можете да видите двете заедно.
Но почакайте, какво е това? Проф. Дейвид Бел е измислил индекс на щастието, който за пръв път в историята показва, че шотландците са по-радостни или поне по-доволни не само от англичаните, но и от уелсците. Шотландия е най-ведрата част от Обединеното кралство.

Уроци по щастие

Това може да означава две неща. Или тези индекси са напълно безполезни, или нещо странно се случва по земите на север. Второто обяснение може би ще е интересно и дори полезно на останалите страни, изпаднали в тягостен период.
Безработицата в Шотландия пада, противно на тренда в останалите части на кралството. По-важното обаче е, че частният сектор разкрива работни места с двойно по-голямо темпо от това, с което големият държавен сектор закрива.
Престъпността намалява драстично. Вълната от бунтове, заляла Англия, подмина шотландците, които пратиха полицейски части на юг в помощ на съседите си и така ни удостоиха с дребното удоволствие на позата „Нали ти казах.“
Цените на жилищата, с изключение на някои изключително търсени райони, са по-ниски и стабилни, отколкото на юг от границата. Освен това в Шотландия по-голям процент от населението живее под наем. Силно развитите социални услуги, нещо извън модата напоследък, осигуряват безплатно висше образование за кореняците (англичаните трябва да плащат в „Сейнт Андрюс“ и останалите университети).
Има безплатна грижа за старите хора (за разлика от Англия, където мнозина са принудени да продадат къщата си, за да се порадват на старините си). И всичко това за нация от едва пет милиона души, чиято отдалеченост от континентална Европа прави търговията скъпа.
Не всичко обаче е тип-топ. Шотландия все още е с едно от най-лошите и определено най-грозното жилищно строителство за социални нужди във Великобритания. Очакваната продължителност на живота е сред най-ниските в Европа заради хроничните заболявания, свързани с тютюнопушенето, алкохола и консумирането предимно на пържени храни и захар. Злоупотребата с медикаменти е истинска пандемия.
Заплащането е по-ниско, отколкото на юг, а признаците на капитализма не са така отчетливи. Няма ги в такава степен блясъкът и потребителските играчки за свободното време и вероятно това е причината за относителната разлика в показанията за щастие. Маркс ще се окаже прав поне в едно: бедността е относителна. Не е важно какво имаш, а какво имаш в сравнение със съседа си.

Негодувание, насочено навън

Шотландия има малко милионери в сравнение с Англия. Разликата между това, което повечето работодатели извличат от бизнеса, и това, което плащат на работниците си, далеч не е толкова голяма, колкото на юг. Тук големите земевладелци обикновено са чужденци (холандци, германци, скандинавци и англичани) и тъй като те не се заселват по обработваните места, негодуванието срещу тях се пренася в чужбина.
Малкият, но изпълнен с живот финансов център в Единбург не е прострял алчна лапа върху страната, както лондонското Сити, макар че шотландските банки бяха с най-лоша реакция на финансовата криза.
В Шотландия витае дух на съмишленичество, който в комбинация с естествената почит към парите, изглежда, е причина за по-силното щастие на местните.
Естествено, англичаните виждат нещата по друг начин. Те плащат за цялата тази социална щедрост. Разходите на британското правителство в Шотландия са $15 800 на човек от населението, 10% повече в сравнение с Англия. Англичаните изтъкват, че едва един от трима шотландци допринася нетно за данъчните постъпления. Последните пък контрират, че в голяма степен те идват от петролните им приходи и че децентрализираната им система на управление трябва да получи правото да вдига собствените си данъци.
Това би било голяма крачка по пътя към независимостта и разпадането на съюза. Новият момент в идеята е, че инициативата за финансово независима Шотландия вече идва от Англия. Явно нещастието преминава от по-богатите към по-бедните. Нагиздените и силно задлъжнели англичани ненавиждат по-бедните и финансово затруднени шотландци и могат да поискат развод.
Повечето хора на север биха предпочели раздяла, при която ще запазят буфера от широки социални услуги. Това съвсем не е пълна независимост.
Поуката от всичко това е, че за да постигнете национално щастие в трудни времена, са ви необходими не толкова пари, колкото другарство и споделяне на трудностите. Също така помага, ако имате стар общ враг, който е и най-добрият ви приятел.

Прочети цялата новина

Свързани новини: