Житие на светия и праведен праотец Авраам

Когато Бог смеси езиците по време на Вавилонското стълпотворение, (почти 2600 г. преди Р.Хр.) хората се разпръснаха по земята и се разделиха на много народи, забравиха истинския Бог и започнаха да се покланят на идоли, направени от самите тях: на животни, на слънцето, луната и други природни явления. Само в потомството на Сим се намираха все още някои хора, които вярваха в единия истински Бог. Измежду тях най-предан на Господа бе светият праотец Авраам. Него Бог избра да запази истинската вяра сред хората. Отначало той се наричаше Аврам и беше най-младият син на Тара, а Тара имаше още двама синове - Аран и Нахор. Първият от тях, Аран, умря млад и остави след себе си син Лот, когото Аврам взе за да го възпитава. Тара и неговите синове живееха в Ур Халдейски. Но Господ благоволи да отдели благочестивия Аврам, Своя избраник, от развратената среда на идолопоклонниците. Веднъж Бог му се яви и му каза: - Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, и иди в земята, която ще ти покажа. Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще прославя името ти. И ти ще бъдеш причина за благословението на мнозина. Ще благословя ония, които те благославят, а тези, които те злословят, ще прокълна. И ще бъдат благословени в теб всички земни племена. Аврам тогава беше на 75 години

Прочети цялата новина

Свързани новини: