“История…”, туризъм и общинска стратегия

Изтече и тази българска „туристическа година”, а властимащите побързаха да обявят, че тя била успешна. Бодряшката „герберовска” оценка някак си припомни незабравения „партийно-милиционерски” оптимизъм, защото (на фона и на масовите мизерни „ол инклузиви”, и на едва тримесечния сезон, и на случилото се с „Алма тур”, и на още много несъобразия) отдавна е ясно, че българският туризъм не отива на добре. Това е така и понеже като цяло културният туризъм – една от перспективите за промяна на нерадостната ситуация с масовата ниска платежоспособност на летуващите по Българското Черноморие, дори не е стъпил в своята европейска проходилка.

 

Има и изключения. Едно от тях е Община Поморие, където кметът Петър Златанов подобаващо оцени ролята и значението на културния туризъм. През 2010 – 2011 г. той предприе необходимото, за да може да се разработи гъвкава, но устойчива общинска политика в това решаващо направление. Най-напред технократът инж. Златанов възложи на български учени да подготвят и издадат двутомна история „ПОМОРИЕ: древност и съвремие”. Първият том на това издание вече е факт, а огледите на богата събитийност в хилядолетната история на един от най-големите римски черноморски градове създадоха добрите условия поморийското културно-историческо наследство да се преразгледа именно като ресурс за културния туризъм.

 

Още в хода на съставителството на двутомника ръководството на Община Поморие не закъсня да се обърне с мотивирани предложения не само към национални, но и към световни културни институции: ЮНЕСКО, Ермитажа в Санкт Петербург, редица национални архиви в ЕС… Скоро мислещото се за невъзможно се случи – колкото и здраво да изглеждат залостени днес, когато подобаващо се чука на световни и европейски културни порти, те се отварят. Особено добър пример е писмото-отговор на Изпълнителния директор на ЮНЕСКО. След като констатира, че „към днешна дата Поморие не фигурира в Листата на световното наследство, нито в указателната листа на България”, г-жа Ирина Бокова препоръчва на община Поморие да установи контакт със съответните национални институции „с цел да се привлече тяхната подкрепа и да се улесни по този начин ЮНЕСКО да разгледа възможността за подкрепа и финансиране…” Особено показателен за това какво, кога и как трябва да се прави „отдолу” (сиреч като общинска инициатива) е фактът, че Изпълнителният директор на ЮНЕСКО не закъснява да информира за тази своя позиция към Поморие и Постоянната делегация на Република България към ЮНЕСКО. Тъкмо тази насърчителната подкрепа очерта значението на приложения от инж. Златанов общински подход към културно-историческото наследство. Закономерно той стигна и до идеята да се изготви „СТРАТЕГИЯ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ТУРИЗЪМ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩИНА ПОМОРИЕ”.

 

Тази стратегия  (ведно с първия том, който ще бъде представен на поморийци на 14 септември 2011 г.) вече е налице. Наред с вписването на културните паметници и природните забележителности в „културните коридори” на Югоизточна Тракия, тя предвижда да се планира и реализира мащабна международна програма за проучване на историко-археологическия комплекс Палеокастро (и на суша, и под вода).

 

Новата общинската стратегия е подобаващ отговор и на мераците, които представя в своята предизборна програма кандидат-кметът на „Герб”, който иска да изгради тъкмо в Палеокастро паркинги и подземни гаражи. Искам поморийци да знаят, че ако „гербистите” осъществят това свое намерение, те буквално ще съсипят едно не само национално богатство. Богатство, които има предопределящ характер за перспективното водещо място на Поморие в модерния туризъм. Не мога да не ги запитам, така ли се гласят да подкрепят българската наука и култура и на общинско равнище – чрез унищожаване на доказани паметници с европейско и световно културно значение?

 

За мен е факт и още нещо, което си позволявам да споделя като един от съставителите и авторите на „Поморие: древност и съвремие”. От историческа гледна точка и лично за мен стореното от инж. Петър Златанов открои, че истинската културна политика (и древна, и настояща), когато се гради чрез солидаризация на интелекти и интереси, може да има успех дори и при крайно лоши политически и финансови условия.

 

д-р Атанас ОРАЧЕВ

Национален кръг „Будител”

 

 

 

 

 

 

 

 

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: