Египетските генерали - време за оттегляне от управлението

Революцията, която свали от власт египетския президент Хосни  Мубарак, разтърси света, защото един народ, отдавна иронизиран за примирението и фатализма си, се надигна смело и решително, за да  отхвърли омразния си деспот. Въпреки това, осем месеца по-късно най-населената и влиятелна арабска страна рискува да изгуби посоката. Икономиката й е по-нестабилна, политиката - по-неясна, а настроенията - по-мрачни.

Военните й ръководители, които бяха заявили, че временно ще контролират положението до произвеждането на многопартийни избори, които да доведат до истинско народно управление, след това се разколебаха. Жизнено важно е, не само за 85-те милиона египтяни, а за целия арабски свят, Египет да стане пример за промяна. Преходът към истинска демокрация не бива да бъде забавян - генералите трябва бъдат подтикнати да продължат напред.

От самото начало това бе една наистина необикновена революция. Тя бе до голяма степен мирна. Нямаше организирано ръководство. И изглежда завърши спокойно, когато, без много шум и широко приветствана от народа, египетската армия се намеси, за  да поеме контрола. Висшият съвет на въоръжените сили, който се състои от двайсет генерали, начело с уважавания фелдмаршал Мохамед Тантауи, обеща да гарантира сигурност по улиците и да очисти страната от злоупотреби като корупцията и полицейската жестокост. Генералите, които на пръв поглед не проявиха желание да поемат управлението, казаха, че ще предадат властта на избрано гражданско правителство в разумни срокове.

Постигнат бе известен напредък в изпълнение на тези обещания. Египетските медии са по-свободни. Корумпирани служители са преследвани и съдени. Известната с жестокостта си тайна полиция е държана изкъсо. Най-новият план е изборите през ноември да излъчат парламент, който да избере комисия, която да напише нова конституция, а след това да има евентуално и президентски избори.

Въпреки това генералите действат колебливо, често пъти, реагирайки с неудоволствие на продължаващите улични протести. Нежеланието им да следват духа на революцията породи гневни спорове. Много от решенията на военния съвет бяха прибързани и необмислени, отразявайки не само клопките, които крие управлението на една комисия, но и неопитността на военните по гражданските въпроси. Това че генералите разчитаха на извънредното положение, че военните съдилища раздаваха правосъдие по съкратената процедура, не само не успя да ограничи престъпността, но влезе в противоречие с основните цели на революцията.

Отхвърлянето на предложенията за чужда помощ не им помага да се справят с опасно повишаващия се бюджетен дефицит. Недопускането на международни наблюдатели на изборите оставя впечатление за дразнеща ксенофобия, а обвиняването на медиите за  грубите им коментари само задушаване дебатите и поражда страхове от връщане към авторитаризма. Докато следреволюционните  лидери на Тунис начертаха логичен път към демокрация, с избори по-късно този месец на конституционно събрание, египетските генерали измислиха сложен курс, който вероятно ще ги остави на власт и следващата година.

НЯМА ВРЕМЕ ЗА ГУБЕНЕ

Много египтяни подозират, че армията иска новите представителни органи на Египет да бъдат слаби и разединени, така че униформените да продължат да дърпат конците. За щастие няма причина да смятаме, че това е така. Но фелдмаршал Тантауи и  генералите му трябва да разсеят тези подозрения. Те трябва да изготвят ясен график, да опростят ненужно сложните правила за гласуване и да ускорят процедурата за избиране на президент. Това би трябвало да помогне на египтяните да се убедят, че генералите са искрени за прехода на страната към гражданско управление.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: