Законът за ВЕИ отваря вратата за биомаса с неясен произход

Законът за възобновяемите енергийни източници отваря широко врата за използването на биомаса с неясен произход, смятат от Българското дружество за защита на птиците. Съмненията им се основават и на международни проучвания за въздействието на биогоривата и биомасата за климатичните промени, поръчани от „БърдЛайф интернешънъл“, Европейското бюро по околна среда и др.
В промените в Закона за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са записани изисквания за устойчивост на течните биогорива, но не и за биомасата. Тя ще играе значителна роля в баланса на ВЕИ, дори ще е с най-голям дял от 36%. Преимуществото, което й дава законът спрямо останалите източници на енергия, крие и някои опасности, каза за „Класа“ Ваня Рътарова, отговорник по опазване на горите на БДЗП. Единствено за биомасата преференциалната цена може да бъде променяна всяка година с решение на министъра на земеделието. Целта може да е регулиране на интереса за инвестиции в тази област, но това по-скоро стимулира предприемачите да произвеждат биомаса, коментира Рътарова. Според нея трябва да се запази многофункционалното ползване на горите, вместо да се насърчава използването им само по един начин. Това означава да не се сече до голо, да се запази част от мъртвата дървесина, която е важна за съществуването на много защитени видове.
Законът предвижда създаване на регионални планове за горите, които ще определят в дългосрочен план какво ще се случва с тях по региони. Очаква се през 2015 г. първичната енергия, добита от биомаса, да достигне 830 хил. тне (тона нефтен еквивалент), а през 2020 г. – 892 хил. тне (53%).
Интересът към инвестиции в биомасата се повиши, тъй като промените гарантират изкупуване на енергията за 20 години по преференциална тарифа.
Планът за ВЕИ е много лаконичен по отношение на постигането на устойчив добив на биомаса за енергийни цели, без това да доведе до негативни последствия за биоразнообразието на българските гори, както и за състоянието на другите сектори, ползващи селскостопански и горскостопански продукти, смятат от БДЗП.
Според данни на Изпълнителната агенция по горите общият запас на горите от горския фонд на страната към края на 2010 г. е 643 млн. куб. м стояща дървесна маса. Средният годишен прираст от горите е 14,4 млн. куб. м. Добитите количества дървесина през 2010 г. възлизат на около 5,6 млн. куб. м. Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор в България 2006–2015 г. предвижда през 2015 г. общото количество на добитата дървесина да достигне 7 млн. куб. м, а през 2020 г. съответно 8,5 млн. куб. м. Това е равностойно на 24% ръст на добива през 2015 г. и съответно на 50% през 2020 г. спрямо добитите количества дървесина през 2005 г.!
Изключително тревожно е, че в плановете за увеличаване на добива на дървесна биомаса се включва и повишаване на използването на т.нар. суха и паднала маса – т.е. на важната за съществуването на горските екосистеми и за опазването на десетки хиляди видове мъртва дървесина. Тя и свързаното с нея биоразнообразие всъщност играят важна роля за постигане на устойчива горска продуктивност, а освен това имат и екологична функция, например стабилизиране на горите и съхраняване на въглерода. Изнасянето на повече от 70% от мъртвата дървесина застрашава равновесието на горската екосистема.
Стопанисването на голяма част от българските гори е далеч от идеалното. Примерите от последните години в това отношение са много – заменки, нелегален дърводобив, бракониерство и т.н. Горите обаче са незаменим съюзник на човека в борбата с измененията в климата. Затова тяхното опазване и устойчиво ползване е много важно, е мнението на експерти.
Според международното изследване биогоривата и биомасата може да се окажат вредни за климата в дългосрочен план. Според проучването биомасата, която Европа ще използва през следващото десетилетие, ще окаже средно 81 до 167% по-вредно влияние върху климатичните промени в сравнение с конвенционалните изкопаеми горива. За да се постигнат целите, предвидени в евродирективите до 2020 г., територия с площ, два пъти по-голяма от тази на Белгия, ще трябва да бъде засята със земеделски култури за производство на биогорива. Това ще застраши много гори и други естествени екосистеми, твърдят от Bird Life international.

Прочети цялата новина

Свързани новини: