Барозу е готов с план за укрепване на европейските банки

Европейската комисия (ЕК) ще се опита да поеме инициативата за преодоляване на кризата в еврозоната със собствен план за рекапитализиране на европейските банки.
Председателят на изпълнителния орган Жозе Мануел Барозу е готов с предложения за укрепване на банките като част от по-мащабна програма за преодоляване на ситуацията със суверенните задължения чрез задълбочаване на икономическата интеграция. Ще бъде предложено и допълнително разширяване на основния спасителен фонд, Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF).
Оптимистичните коментари на Барозу бяха изказани само часове след като президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише предупреди, че финансовата криза на континента е станала „системна“, и поиска да бъдат взети незабавни мерки за предотвратяване на други подобни драми.
Разбирането на европейския политически елит, че са необходими спешни действия, е очевидно и от информациите, че Европейският банков регулатор (EBA) притиска банките да постигнат дял на основния капитал от поне 7% при новите стрес тестове. Това означава, че 48 финансови институции ще трябва да наберат €99 млрд. в акционерен капитал, изчислява „Ройтерс“. Според МВФ пък европейските банки имат нужда от €200 млрд.
Фактът, че френско-белгийската банка Dexia, която бе разделена и в крайна сметка спасена този понеделник, премина успешно тестовете на Европейския банков регулатор това лято, провокира искания за по-строго обследване на сектора.
Кредитната агенция Fitch засили напрежението, след като смъкна рейтинга на шест испански банки, включително Santander, която е със сериозно присъствие във Великобритания. Основанието е, че ниският икономически растеж, високата безработица и слабият имотен сектор в южноевропейската еврочленка завишават кредитния риск за местните финансови институции. Конкурентът Standard & Poor's също предупреди, че испанските банки представляват по-голям риск в момента, като в подкрепа на позицията си изтъкна „волатилността на капиталовите пазари“, незавидните перспективи за растеж и проблематичния пазар за недвижими имоти в страната.
Напук на песимистите еврото се покачи във вторник вечерта в Ню Йорк до месечен връх от $1,3651, след като МВФ, ЕС и ЕЦБ казаха на гръцкото правителство да очаква поредния транш от €8 млрд. по договорената помощ в началото на идния месец. Все пак те предупредиха гърците да се готвят за още по-дълбоки икономии, в т.ч. орязване на заплатите, пенсиите и работните места, за да бъде покрита по-тежката фискална цел за 2012 г.
Барозу очевидно е готов да отклони светлините на прожекторите от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози със собствен план за слабите банки, по-голям спасителен фонд и икономическото управление на еврозоната като цяло. ЕС си постави краен срок от 23 октомври (когато е следващата среща на високо равнище) за приемане на „комплексния“ план, договорен от Меркел и Саркози при срещата им в Берлин в неделя.
Барозу трябваше да принуди враждуващите фракции в ЕК да заровят томахавката, преди да представи плана си пред Европейския парламент в сряда. На еврокомисаря по вътрешния пазар Мишел Барние, който поддържа мнението на Саркози, че банките трябва да получат свеж капитал чрез EFSF, а не от правителствата или капиталовите пазари, директно му бе заявено да представлява интересите на цяла Европа, а не само френските. Предупреждението дойде не само от Барозу, но и от Оли Рен, еврокомисар по икономическите и финансовитe въпроси, и от неговия предшественик, сега с ресор конкуренция Хоакин Алмуня.
След преговорите с холандския премиер Марк Руте в Хага Барозу подсказа, че с новия план Рен ще получи по-сериозна роля в следенето на бюджетните дефицити в еврозоната и налагането на санкции. „Нуждаем се от по-стабилно управление, от повече дисциплина. Нужни са ни интеграция и дисциплина“, заяви той.
Силната взаимообвързаност във финансовата система на ЕС доведе до драстичен скок на риска от сериозно разгръщане на заразата. Тя заплашва финансовата стабилност в ЕС като цяло и оказва негативен ефект върху реалната икономика в Европа и отвъд нейните граници, заяви пред членовете на ЕП Трише в качеството си на председател на Европейския борд за системен риск.
С оглед срещата на финансовите министри от Г-20 този уикенд, където почти сигурно ще бъдат поискани незабавни мерки за прекратяване на кризата от страна на ЕС, Трише казва, че е „абсолютно наложително“ да бъде възстановено доверието в правителствените облигации, за да се избегнат нови драми. Дни след като френско-белгийската банка Dexia бе спасена, а две малки банки в Дания и Гърция поискаха държавна помощ, механизмът на ЕЦБ за извънредно финансиране отпускаше на някои институции в сектора до €3 млрд. дневно при крайно високи лихви.
Банките могат да бъдат подложени на нови стрес тестове, след като председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер бе цитиран от австрийската държавна медия ORF да казва, че доброволното отчисление на 21%, което вероятно ще им се наложи заради спасяването на Гърция, може да скочи на 50-60% при просрочие.

Прочети цялата новина

Свързани новини: