В десетката: За медиите и просяците

Дойдат ли избори, медиите полудяват. Лудостта, която ги обзе тази година е уникална по своя мащаб. Нещата са се изродили до толкова, че едно интервю във вестник може да достигне до стойности от 25 хиляди лева и повече… Не ме карайте да потвърдя това. Никой, който има достъп до такава информация не би искал да я сподели публично.

За мащабите на епидемията на купуване на време и пространство в медиите можем да съдим по откъслечни фрази на политици, изтървани случайно или не в ефир. Можем да съдим за видимата част на айсберга и ако разгледаме цените, които част от медиите сами са обявили на сайтовете си или раздават на партийните централи при поискване.

Един от възможните проблеми е отчетността…

Електронните и печатни медии в такава степен са решили да осребрят участието си в предизборната кампания, че дори забраняват на анализаторите, които канят в студията си, да споменават имена на партии, вероятно, под страх от скрита реклама на конкуренти на критикуваните, без за това да е платено, или калкулирайки възможни загуби от евентуално поискано право на отговор…

Друг проблем е пълната липса на информация за това, кои репортажи и интервюта са платени по договор между партиите и конкретната медия.

Така, избирателят, освен, че вижда лустросани и напудрени политици и политически тези, не може да добие реална представа за мащабите на финансовите потоци от партиите към медиите.

Липсата на прозрачност при движението на паричните потоци, от друга страна, отваря възможност за плащания през познатите ни черни партийни каси. Това пък, от своя страна, води до резонния въпрос за мръсните капитали и прането на пари от престъпна и незаконна дейност, които купуват политическо представителство…

Проблемът, освен комерсиално-криминално има и политическо измерение.

Определено, безобразната и безподобна за историята ни комерсиализация на присъствието на политиката в медиите рефлектира върху качеството на политическия продукт. Политиците определено се стремят с всички сили да избегнат политическия дебат с опонентите, осланяйки се на услужливо предоставеното срещу огромен финансов еквивалент медийно време и пространство. Така, демокрацията страда именно заради липсата на алтернативи, които да се докажат влизайки в сблъсък пред погледите на избирателите.

Най-красноречив е случаят със скритите от медиите и пазени с най-стриктна охрана кандидати на ГЕРБ за президент и кмет на София…

Очевидно е, че казусът с платената политическа реклама в медиите и произтичащите от него проблеми са като множество язви по тялото на просяк. В своята сервилност, електронните и печатни медии заприличват все повече на просяците, които умишлено поддържат по тялото си гноясали рани, с чийто отвратителен вид се опитват да спечелят някоя и друга стотинка от минувачите.

Така, меркантилизацията на предизборната кампания до степен на безумие, извращава и изкривява изборния процес до там, че самата реклама на политиците в медиите заприличва на умишлено създадена и поддържана рана по тялото на просяк. За да изчистят съвестта си, политиците хвърлят някоя стотинка в шапката на медиите, които, от своя страна, услужливо им се усмихват от приведената си позиция…

От блога на Асен Генов

Прочети цялата новина

Свързани новини: