Суровините остават капиталовложение

Въпреки ентусиазма стойността на много от активите в сектора всъщност намаля с 35% през последните месеци. Как ще се движи по-нататък? Напред и нагоре, поне според инвестиционния гуру Джим Роджърс. „Суровините са най-добрата инвестиция. Сребро, ориз, метали, природен газ или соя, във време, когато валутите биват девалвирани, а правителствата печатат пари, влагайте в реални активи“, казва той. Според Роджърс от 1999 г. сме в бичи пазар на суровините, а основният тренд сочи нагоре. Как обаче кореспондира това с все по-силните страхове от нова рецесия? „Ще има свиване. Двигател на суровините са динамично развиващите се икономики, особено Китай, казва той. Но има и недостиг на предлагане и той се задълбочава. От 60-те години не е намирано огромно петролно находище, а Международната агенция за атомна енергия казва, че залежите от петрол се изчерпват. В САЩ завод за претопяване на олово не е изграждан от 1969 г.; средната възраст на фермерите е 58 г. и скоро обработваемата земя може да запустее. Износът на злато от Южна Африка ще намалее, тъй като мините са стари, а нови не се откриват бързо.“
Роджърс е оптимист дори за водата, но: „Не предлагам да купувате вода като актив, защото, когато положението стане тежко, политиците ще ви заклеймят: „Вие, мръсни, ужасни капиталисти, изкарвате пари от изконното право на всеки на достъп до вода.“ Но ако решите водоснабдителните проблеми, ще ви издигнат паметник и ще станете богат.“
През последното десетилетие сме свидетели на невероятен бичи пазар. Индексът на сп. „Икономист“ за цените в сектора без петрола се покачи тройно от 2011 г. Последният скок обърна негативния тренд, продължил повече от столетие. Голяма част от загубената стойност в разстояние на 150 години бе възстановена само за десетилетие. Оформя ли се „нов модел“ при суровините?
Според материал в сп. „Икономист“ от миналия месец отговорът като цяло е да. Подобно на Роджърс, списанието дава просто обяснение. Подемът в цените е представен като резултат от бума на търсенето и намаляващото предлагане. Растежът на новите пазари е бърз и поглъща много суровини, а предлагането не нараства с равностоен темп. Големите залежи са основно в откъснати и слабо заселени райони – Бразилия, Западна Австралия и Субсахарска Африка. Бразилия е благословена с обширни гори, плодородна земя, метални руди и петрол, който обаче е навътре в океана, на голяма дълбочина и под пласт сол.
„Икономист“ казва, че дисбалансът в сектора ще продължи, поне докато гладните за суровини икономики не станат по-развити и не бъде осигурен достъп до нови резерви. „Междувременно скокът в потреблението от нововъзникващите пазари ще продължи да вреди на развитите държави, казва изданието. Ръстът в цената на петрола и суровините покачи инфлацията в богатите страни с ефекта на данък върху потребителите.“
В краткосрочен план обаче нещата не са толкова ясни. От голямо значение е дали световната икономика ще изпадне в сериозна криза Ако това стане, можете да очаквате нов главоломен спад на цените, които бяха крайно нестабилни напоследък.
Някои се съвзеха след срива през август, а петролът показа най-голяма издръжливост. Brent се търгува при $114 за барел, което не е далеч от пика за тази година от $125. Юджин Уайнбърг от Commerzbank се пита дали сегашната висока цена не почива на грешна логика, тъй като настоящата картина повече прилича на тази през 2008 г. Цената на петрола може да падне драстично, ако световната икономика потъне. „Петролът бе изоставащ индикатор преди три години, а днес?“, пита той.
Но много базови метали като медта и никела са с понижение от 20% до 30% от лятото насам, както и акциите на рудодобивните компании, което провокира спекулации за бъдеща вълна от сливания и придобивания.
Масовото преориентиране на инвеститорите към активи в долари се отрази на златото, което падна от августовския връх от $1921 за тройунция на $1669 (но е далеч над дъното от $252, отчетено в Ню Йорк на 25 август 1999 г.) Среброто стигна до $48,44 за тройунция на 28 април, но сега е с 33% под това ниво.
Най-тревожен е спадът на медта от пиковите за 2011 г. $10 хил. за тон до $7570, тъй като е смятан за изпреварващ индикатор за глобалната икономика. Медта се използва в строителство на сгради, при производство и снабдяване с електричество, както и при потребителската електроника. Търсенето на мед през 2011 г. се очаква да надвиши ръста на предлагането, което означава производствен дефицит от 200 хил. метрични тона, по данни на International Copper Study Group.
Ключовият Baltic Dry Index, който следи таксите в корабоплаването за транспорт на суровини като въглища и желязна руда, изглежда обнадеждаващ. При рецесията от 2009 г. индикаторът се срина с 90%, но сега се държи, макар и на много по-ниски нива от тези през 2006/2007 г., а наскоро удари едногодишен пик.
Goldman Sachs прогнозира, че цените на суровите материали ще се покачат идната година, тъй като растежът в търсенето от развиващите се икономики ще надвишава ефекта от кризата в западните страни. Банката предвижда скок при основните производствени компоненти като петрола, алуминия, медта, никела и цинка. Агенциите на ООН прогнозират, че цените на храните ще останат високи и волатилни заради все по-силното потребление, метеорологичните аномалии и сектора за биогорива. Организацията за прехрана и земеделие докладва преди две седмици, че индексът й за стойността на храните е скочил с 15% през последната година и общо 140% за изминалото десетилетие. В крайна сметка обаче пазарът на суровините е като всеки друг – миналите резултати невинаги са надежден индикатор за бъдещето.

Прочети цялата новина

Свързани новини: