Бизнесът скочи срещу идея за отлагане на пенсионирането

Представители на бизнеса се противопоставиха на поредните идеи на социалния министър, свързани с пенсионната реформа. Това стана вчера на конференция за Европейския пазар на труда, организирана от Икономическия и социален съвет. Там социалният министър Тотю Младенов предложи работодателите да не могат да освобождават служител с основание, че е навършил пенсионна възраст, ако той иска да продължи да работи. Това ще важи само за частния сектор. Няма нищо по-хубаво хората, които са ценни за предприятието, да остават на работа. Ние сме обаче против въвеждането на това ограничение, което ще доведе до намаляване на гъвкавостта на работодателите, особено в условия на криза, коментира за „Класа“ Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Всъщност проблемите са други, възрастните хора много често са с по-добра квалификация от младите. В сферата на производството и индустрията например преобладават работещите над 40 години. Неслучайно безработицата сред младите е по-голяма, защото те нямат нужната квалификация, аргументира се Велев.
Пълен абсурд, това е намеса на държавата в пазара на труда, коментира изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Основният проблем на пазара на труда в момента е закриването на над 360 000 работни места. Другият голям проблем е младежката заетост, университетите бълват академични специалности, а не професионални специалисти, допълни той. Хората, които са нужни на бизнеса, емигрират, подчерта Данев.
Според Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет и преподавател, пък проблемът за образованието и квалификацията на младите хора е в двете страни. В много случаи бизнесът не може да каже точно от какви кадри има нужда, какъв набор от компетенции искат от бъдещия служител. Затова са много важни и възможностите за стажове в процеса на обучение, смята Дулевски.
Хората с ниско образование са най-слабо заетите в България, така че към тях трябва да има най-силни стимули. След това е безработицата сред младежите и най-накрая на хората, които са над 55 години, обясни Пламен Димитров, президент на КНСБ.
От 3 на 4% да се увеличат бонусите на служителите, които се дават за всяка прослужена година, когато човек е навършил годините за пенсиониране, предлага още социалният министър Тотю Младенов. От това ще могат да се възползват само хората, които имат необходимата възраст и стаж и продължават да работят, без да са се пенсионирали.
Така те ще бъдат стимулирани да продължат да работят възможно най-дълго, смята Младенов. Не всички обаче освобождават хората в пенсионна възраст, всяка компания има различна политика, не може да ги слагаме под един знаменател. Експерти коментираха, че в много случаи работниците продължават да работят, но на граждански договор. Тогава обаче те трябва да плащат своите осигуровки, за да имат право на този бонус.
Това е добър стимул за по-късно стимулиране, въпросът е дали той е достатъчен. Трябва да е поне 7-8%, като се има предвид, че те ще усетят този стимул едва след като се пенсионират, каза Васил Велев.
Това е добра идея. Проблемът тук е дали бюджетът на НОИ ще може да покрие тези допълнителни разходи, е мнението на Божидар Данев.
Подкрепям идеята, това е стъпка за стимулиране на активността на възрастните Хората, нужни на работодателите, няма да бъдат съкращавани преди пенсия, смята Пламен Димитров.

---

10% от хората в Европа са без работа

---

Почти 23 милиона европейци – близо 10% от населението на ЕС, са безработни. 5,5 млн. работни места са закрити в Европа през последните две години. Ниската раждаемост ще доведе до намаляване на работната сила в ЕС с около 12% през 2030 г. в сравнение с 2009 г. Паралелно с това делът на населението над 65 години ще нарасне от 12,5% до близо 18% през 2060 г. „Това значително ще увеличи тежестта на осигурителните и пенсионните системи в ЕС”, каза Зинаида Златанова, представител на ЕК у нас. Според нея кризата е изтрила постигнатия от Европа напредък. БВП в Европа е спаднал на минус 4,3%. Равнището на безработица е стигнало 9,6% през 2010 г. – нива от 90-те години на миналия век. Кризата е обострила спешната необходимост от реформи на пазара на труда. Младежката безработица е достигнала ниво над 20%. Безработицата е засегнала особено тежко лицата с ниско или без образование, както и уязвимите групи от етническите малцинства, каза Златанова.

Прочети цялата новина

Свързани новини: