Доц. О. Спасов: Изборите ще бъдат най-вече "за" или "против" Бойко Борисов

"Може да се каже, че по начина, по който се разгръща кампанията до момента, изборите ще бъдат най-вече "за" или "против" Бойко Борисов". Това заяви доц. Орлин Спасов при представянето на резултатите от медийния мониторинг на предизборната кампания на Фондация "Медийна демокрация", предаде репортер на БГНЕС. "Изборите имат формата на референдум за личността и политиката на Борисов и неслучайно в кампанията се говори именно за него. На мен ми се струва, че залогът е изключително голям", добави доц. Спасов. "В крайна сметка основните кандидати за президент не създават достатъчно усещане за еманципираност, донякъде, с изключение на Миглена Кунева. Бойко Борисов остава основният играч и в тези избори", каза още доц. Спасов. Той отбеляза, че тримата основни кандидати за президент са твърде еднакви и дори идеологически не са носители на сериозен сблъсък помежду си. "Това деполитизира дебата помежду им и го свежда до "за" и "против" Борисов", уточни доц. Спасов. Фондация "Медийна демокрация" са наблюдавали 7 водещи ежедневника от началото на април до края на септември, като е изследвано и отношението на медиите към основните политически фигури и институции. В количествено отношение присъствието на премиера Бойко Борисов в седемте ежедневника в навечерието на изборите остава водещо, като той изпреварва повече от два пъти с присъствие от 4408 информационни единици останалите политически фигури, обясни доц. Орлин Спасов. През разглеждания период вицепремиерът Цветан Цветанов присъства в 1711 информационни единици, вицепремиерът Симеон Дянков в 1254, президентът Георги Първанов – в 1139, лидерът на БСП Сергей Станишев – в 1013, кандидатът за президент на ГЕРБ – в 914, а лидерът на ДСБ Иван Костов –в 839. "Може да се каже, че факторът Борисов рамкира категорично начина, по който се разгръща кампанията в медиите. В сравнение с миналата година Борисов продължава да има стабилната подкрепа на вестници като "Труд", "24 часа" , "Стандарт", "Монитор". Вестник "Дневник" променя отношението си към премиера от положително към неутрално и критично, вестник "Сега" преминава от неутрално към отрицателно отношение, а "Новинар" от положително към неутрално. Следователно има нарастване на критичността към Борисов, но в по-периферните печатни медии", коментира доц. Спасов. "Като цяло положителните оценки към Борисов в периода са 3.5 пъти повече от отрицателните", добави доц. Спасов. При Сергей Станишев отрицателните са 5 пъти повече от положителните, а при Доган отрицателните оценки са 10 пъти повече. "Още в началото на годината темата на изборите влиза с лекота в медийния обсег и с лекота се мултиплицира в информационното пространство. В самата кампания липсват впечатляващи персонални противопоставяния, а новинарският интерес към предизборното се изчерпва най-вече с хроникьорско отразяване на предизборните дейности на политиците", обясни Николета Даскалова, която представи основните изводи от наблюденията върху новинарското онлайн пространство. "Президентските избори се оказват медийно привилегировани за сметка на изборите за местна власт. Състезанието за пост, който клиширано се определя като лице на нацията, е по-старателно наблюдавано от сблъсъка на практика кой как ще управлява общинските пари. Ако сравним медийното присъствие на кандидати за президент и кандидатите за кмет на София, ще видим, че кандидатите за държавен глава са от 1.6 до 6 пъти по-видими в медийното пространство", добави Даскалова. "Централното медийно внимание е насочено към кандидат-президентските двойки на ГЕРБ и БСП, като представителите на ГЕРБ са категорични медийни първенци, но най-виден първенец в новинарското пространство онлайн е Бойко Борисов. Но това преекспониране на Борисов не успява да компенсира дефицита от ярки фигури и гласове сред самите кандидати за власт. То по-скоро допълнително обезличава информационните профили на кандидатите", добави Даскалова. Гергана Куцева, която е наблюдавала предстоящите избори през платформата европейски медиен мониторинг, също подчерта, че медиите приоритетно отразяват кандидат-президентските избори и неглижират темата за местните избори. Кметовете, които получават отразяване обикновено са партийни кандидати. "Ситуацията от 2009 година се повтаря. Отново разполагаме с неясни и неизяснени предизборни послания. Освен сблъсък на идеи, липсва и сблъсък на личности. В медиите не е постигнат плурализъм при отразяването на политическите кандидати", коментира Куцева. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: