Жалко, че няма повече кандидатпрезидентски дебати…

Тъй като съм убеден поддръжник на кандидатурата на Меглена Кунева и изобщо не харесвам опонентите й, не се съмнявах, че тя ще се представи отлично на дебата по БТВ. Но резултатите надминаха очакванията ми, особено в психологическо-поведенчески план като сценично присъствие, спокойствие, уравновесеност, личностно излъчване, начин на изразяване и убеденост в аргументите си. Сега разбирам защо Меглена Кунева толкова много съжаляваше, че Бойко Борисов не се кандидатира за президент. Подобен дебат с негово участие щеше да бъде голямо шоу. Но и сега не беше скучно…

Росен Плевнелиев показа сериозна посредственост и обща политическа неподготвеност. Говори главно за магистралите и практически не излезе от темата „регионално развитие”. Излъчваше нервност и безпокойство, и дори не се усмихваше. Будеше съжаление, когато се опитваше неумело да защитава незащитимото - своята независимост от премиера.

Като амбициозен човек, свикнал да се бори в живота, очевидно се чувстваше неудобно от служебната победа, която му се подготвя. Най-неприятният персонаж от трите двойки без съмнение бе вицето на Плевнелиев Маргарита Попова. Тя демонстрираше ужасяващ прокурорски манталитет и се държеше като дългогодишна учителка комунистка – педантична класна ръководителка.

Ивайло Калфин бе както винаги традиционно „социално” скучен и много, ама много ляв. Той не успя (или не желаеше) да опровергае твърденията, че ще бъде продължител на двата (неуспешни) мандата на Първанов. Изглеждаше много смешен, когато се правеше на „железен” и агресивен към несигурния в поведението си Плевнелиев. Единственият му наистина достоен ход бе скандалът, който предизвика, като повдигна въпроса, че социологическата агенция на Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов, прави моментното проучване на рейтинга на тримата участници в предизборния дебат.

Интересно за наблюдение беше поведението на Стефан Данаилов, който като артистична личност очевидно се дразнеше от сивотата на Калфин и от необходимостта да мълчи по-голямата част от времето. Но в една политическа партия, и то особено от типа на БСП, не винаги можеш да играеш главната роля…

На този фон Меглена Кунева бе с класи над Калфин и Плевнелиев! Показа завидна европейска школовка, висока интелигентност и политическа компетeнтност. Владееше се отлично. Има много симпатичен и политически просветен кандидат за вицепрезидент – Любомир Христов, когото сама си е избрала. Освен с всичко друго, ще се запомни и с три много достойни политически позиции - показа на цяла България еднаквия подход на опонентите си към руските енергийни проекти като подчерта единомислието на Първанов и Борисов по тази тема, обяви се срещу подкрепата на Калфин за посланиците –агeнти на ДС и оцени д-р Желю Желев като най-достойния президент на прехода.

Вчера пуснах това пристрастно лично мнение във Фейсбук и се изненадах от големия интерес и разнопосочните коментари. Това ме амбицира да го предложа на известната с критичността си читателска аудитория на е-вестник.
—————–
В статията си авторът изразява личната си гражданска позиция и не ангажира фондацията за свободата “Фридрих Науман”, за която работи в момента.

Прочети цялата новина

Свързани новини: