Започна обратното (б)роене до изборите

Започна обратното (б)роене (да не кажа ерозиране на вече постигнати демократични ценности) по петобалната система чрез сгъване на пръстите на едната ръка до датата на изборите „две в едно”: пет, четири… Съответно тече кампанията по инерцията на принципа „пет за четири”!

Толкова предизвестен изход, като едноличната победа на Бойко Борисов по системата „три в едно” (кметски в София, плюс президентски, плюс вече получения премиерски пост), не е имало никога през това хилядолетие у нас, макар да има по света.

Примерът е пред очите ни на Изток. Руският президент Елцин „назначи” Путин като свой заместник, който назначи Медведев и сега пак се самоназначава като завърнал се властелин в Кремъл, обяснявайки пространно на народа си в програмно интервю вчера, че… никога не се бил стремил към президентския пост.

Ами да, центростремителните сили на реваншизма го устремиха и той лично не се дърпа! Иначе всички вторични демократични белези са налични по туловището на майчицата Русия, както и на телцето на татковината ни.

Може би привържениците на ГЕРБ ликуват, че са се устремили и те към невиждано в една демократизираща се България триединство на властта в техните здрави ръце, готови на всичко в името на тази цел. Но това преяждане рано или късно се наказва както всяка прекомерна лакомия.

Прословутият комунистически лозунг „Власт с кръв се взима и с кръв се дава” се е видоизменил в момента във „Власт с кръвясали от закани за възмездие и справедливост очи се взима, но е безочливо да се държи с обезкръвен бюджет и анемично обществено доверие”.

Защото вече трета година (да, и това броене е факт, управлението на ГЕРБ от юни-юли 2009 г. навлезе отдавна в третата си, предпоследна по конституцията година) разчита на обещания и на оправдания с „предишните” – включително и за преди 10, 15 години, както и за всички съгрешили вкупом преди сегашното сияйно властване.

Е, добре. Ще властват още и все повече. Но какво ще правят много скоро, когато циркът с оправданията вече няма да предизвиква смях, а гняв? На кого ще прехвърлят вината при положение, че формалното разделение на властите на практика е умъртвено и е поставено във в стъклениците с формалина като един фосил на препарираната демокрация? Та нали тъкмо разделението и взаимният контрол, свързани с ротацията на партиите, са отдушникът при нагнетяването на обществената атмосфера?

Като към всичко това добавим и затегнатите вентили на медиите, парата ще се нагнетява и въпреки подмяната на действителността от сервилните журналисти тя няма да може да бъде сдържана вечно в котлите, от които я пренасочват към пропагандната свирка на дрейфуващият в плитчините на дъното на европейските класации български параход!

Древногръцкият цар Пир е бил достатъчно прозорлив да възкликне тъжно при скъпо струващата му победа на бойното поле, че това може да е краят му: „още една такава победа и с мен е свършено”! Тук обаче Пировата победа се очертава като пиршество с огризки. Освен ако „бойците” на електоралното поле, т.е. гражданите с европейско разбиране за бойковизацията, не решат друго и не обърнат хода на битката. Остана малко до развръзката… Обратното (б)роене започна…

Виж още текстове в блога на Иво Инджев

Прочети цялата новина

Свързани новини: