Черна гора пред портите на ЕС

ДПА

Черногорският премиер Игор Лукшич излъчва увереност, че неговата страна ще премине направо през всички сложни пресечки, с които е осеян пътят към членство в ЕС. Неговото настроение се подобри след като изпълнителният орган на ЕС реши на 12 октомври да започне присъединителни преговори с Черна гора. Официалното решение, което ще позволи преговорите да започнат през март, се очаква на 9 декември.

Във визията на 35-годишния икономист Черна гора ще продължи да напредва, движена от машината на добрата икономическа политика и ще реши много въпроси по пътя. “Спечелихме одобрение за нашата политика от МВФ и Световната банка”, заяви той пред ДПА в Подгорица. “А нивата на нашия дълг ще бъдат в съответствие с критериите от Маастрихт идната година”, каза той. Фактът, че страната започна да използва германската марка преди да премине на еврото й помогна да се откъсне икономически от много по-голямата проблемна Сърбия.

Сега, в очакване на преговорите за присъдиняване, Черна гора е постигнала по-голям напредък от много други бивши югославски държави като Сърбия, Македония, Босна и Косово. Само Словения, която вече се присъедини към ЕС през 2004 г., и Хърватия, която очаква да се присъедини през 2013 г., са се радвали на по-голям успех.

Постоянните искания за повишаване на заплатите в държавния сектор, подкрепени със заплахата за масова стачка, са предизвикателство към политиците, но правителството има намерение да постигне своето. Намаляването на публичните разходи и избягването на разрушителни дългове трябва да останат наша цел, заяви Лукшич. Новите заеми абсолютно не са опция, каза той.

По трудния път към преговори с ЕС черногорските власти обаче ще се изправят пред по-твърди искания, повечето от които свързани с корупцията. Имиджът на Черна гора бе помрачен от датиращите отдавна твърдения, че всемогъщият предшественик на Лукшич Мило Джуканович е позволил на организираната престъпност да проникне в администрацията.

След неприятната констатация, че организираната престъпност и ширещата се корупция не изчезнаха в Румъния и България след тяхното приемане през 2007 г., ЕС е решен да държи вратата леко открехната, докато Подгорица не покаже по-добри резултати.

Докато европейските партньори се надяват, че младият кабинет на Лукшич от технократи може да победи тези навици, опозицията и неправителственият сектор остават недоверчиви, казвайки, че антикорупционните мерки досега са достигнали само до малките, а не до големите риби. Опозицията и неправителствените организации със сигурност ще окажат също натиск за по-добър достъп до медийната мрежа, която се надява да бъде подложена на по-малко правителствен натиск.

Но много реформи може да забуксуват, ако властите не превъзмогнат голямата пропаст в обществото, разделяща прочерногорския и просръбския лагери. В края на деня всеки въпрос в тази страна от 620 000 жители стига до това разделение, независимо че и от двете страни има много еднакви проблеми. Черногорските служители обвиняват Сърбия, че лансира национализма и тормози опозицията.

Ябълка на раздора е разликата между много близките сръбски и черногорски език или това дали Черна гора трябва да има автономна църква. Спорните проблеми са много и пресушават енергията за реформи. Кабинетът на Лукшич наскоро постигна споразумение с опозицията за сръбския език в училищата и очаква въпросът за църквите да бъде решен за няколко години.

Ние предлагаме на вярващите от двете църкви да се обединят под крилото на автономната черногорска църква, каза той. И това е възможно да се случи, защото всичко друго ще бъде неестествено, заяви Лукшич.

В крайна сметка такива въпроси продължават да разединяват черногорското общество, като ефективно пречат на страната да изрази недоволство от икономическите трудности с единен глас. Остава да се види дали това ще се окаже полезно или вредно.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: