Европа планира инвестиции от 500 млрд. евро в инфраструктура

Европа се нуждае от 500 млрд. евро до 2030 г. за инвестиции в транспортна инфраструктура, за да подобри свързаността между отделните държави членки и да се стимулира свободното движение на хора и стоки. Средствата ще дойдат не само от фондовете на ЕС, но и от правителствата на страните-членки и частния сектор. Това заяви Анна Ливиерату, представител на Европейската комисия, по време на представяне у нас на новата разширена Трансевропейска транспортна мрежа, известна като TEN-T. На събитието присъстваха министърът на транспорта Ивайло Московски, на регионалното развитие Лиляна Павлова и на еврофондовете Томислав Дончев.   В разширената транспортна мрежа на Европа влизат отсечките Велико Търново – Варна (част от магистрала “Хемус”), София – Самоков (магистрала “Рила”), Русе – Шумен, Варна – Дуранкулак и Пловдив – Рудозем, съобщи министър Московски. Това означава, че България може да се възползва от еврофинансиране за изграждането им. Освен петте скоростни пътя към TEN-T мрежата се присъединяват пристанище Силистра, жп отсечката София – Горна Оряховица – Русе – Букурещ, пътят София – Велико Търново – Русе – Букурещ, както и десет интермодални терминала – в София, Пловдив, Варна, Бургас, Лом, Горна Оряховица, Свиленград, Русе, Драгоман.   Някои от обектите са част от основната европейска транспортна мрежа (например участъка от магистрала “Хемус” от София до Велико Търново) и ще могат да се възползват от 80-85% европейско финансиране. Другите влизат в т.нар. разширена европейска транспортна мрежа и те ще получат най-много 20% безвъзмездно финансиране от Европа. Това са пристанищата, летищата, жп и водни проекти извън основните трасета и т.н.   Надяваме се до края на годината парламентът да гласува Закона за публично-частното партньорство, ще се възползваме от Закона за концесиите и ще търсим частни капитали за реализацията на тези проекти, заяви министър Московски. Представителят на ЕК каза, че допълнително финансиране може да дойде като заем от Европейската инвестиционна банка или пък чрез издаване на гаранции за частните инвеститори.   Инфраструктурните обекти ще се финансират и от нов механизъм на ЕК – “Свързване на Европа” (Connecting Europe Facility), който ще разполага с 50 млрд. евро от 2014 до 2020 г., като близо 32 млрд. са за транспорт. 10 милиарда от парите ще са само за по-бедните страни като България, към които е насочена и кохезионната политика на Евросъюза.   В механизма “Свързване на Европа” са предвидени 9.1 млрд. евро за енергийни проекти. България присъства като част от Южния газов коридор, където попада “Набуко”, в свързването на електрическите мрежи на Централна с Югоизточна Европа, както и в изграждането на газови и петролни връзки по оста Север-Юг.   Европейското финансиране не е гарантирано за никой от посочените проекти – тепърва предстоят по-нататъшни селекции, при които основно значение ще имат трансграничния ефект, както и икономическите, социални и екологични съображения.   По думите на Ливиерату Европа се нуждае от подобрение на транспортната си мрежа, тъй като прогнозите са за увеличение на превозените товари с 80% до 2050 г. и 50% ръст на превозените пътници. В същото време само 20 от големите европейски летища са свързани с железопътната мрежа и само 35 от големите пристанища са свързани адекватно с транспортната мрежа по суша.

Прочети цялата новина

Свързани новини: