Православние християни почитат днес Св. Иван Рилски

На 19 октомври Църквата празнува скромния отшелник от Рила планина, когото още приживе наричали земен ангел и небесен жител – Свети преподобни Иван Рилски. На 18 август 946 година св. Йоан напуснал този свят. Тридесет и четири години след успението си св. Йоан се явил на сън на своите ученици и им заповядал да изровят нетленното му тяло и да го пренесат в Средец. Там мощите на светеца били пазени в продължение на два века. През 1195 година цар Асен тържествено ги пренесъл в столицата Търново. През 1496 година, след като получили разрешение от султана, монасите от Рилската обител върнали мощите на светеца от Търново в основания от него Рилски манастир. Предполага се, че канонизацията на св. Иван Рилски е извършена през X век, след пренасянето на мощите му от Рила в Средец, където в негова чест е построена църквата „Свети Лука“. (И. Дуйчев)

Свети преподобни Иван Рилски е български духовник, най-известният български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители.

Роден е вероятно през 876 г. според агиографите в село Скрино край Дупница и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Самуил. Най-активните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Според недоказани хипотези, според които той е Иван – вторият син на цар Симеон Велики и брат на цар Петър. Също произволно е отъждествяването на св. Иван Рилски със старобългарския духовник и книжовник Йоан Екзарх от школата на цар Симеон I.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст свети Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Първоначално рилският чудотворец постъпва в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 440 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. BurgasNews

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: