Тревоги от Изток за Русия

Александрос Петерсен

в. Ню Йорк таймс

Задръстванията около площад “Тянанмън” миналата седмица бяха дори по-големи от обичайните, когато премиерът Владимир Путин профуча през Пекин, за да укрепи още повече процъфтяващите по общо мнение китайско-руски отношения.

Поредица от сделки на високо равнище бяха подписани между китайски и руски държавни предприятия, а Китай обяви, че ще направи голяма вноска в новия Руски фонд за преки инвестиции.

Макар и преминали сърдечно, срещите носеха негласен оттенък на руско безпокойство от засилващото се влияние на Китай в бившите съветски републики и особено в Централна Азия.

Точно преди визитата си в Пекин, Путин бе обявил желание да сформира нов Евразийски съюз, който да върне няколко бивши съветски държави в орбитата на Русия. В Брюксел незабавно закършиха ръце. В този момент на европейска слабост, Евразийският съюз изглеждаше замислен като противотежест на западните институции.

Тези опасения обаче са до голяма степен безпочвени. Макар новата организация да е очевидно опит на Русия да възстанови авторитета си над своите стари владения, тя всъщност е прицелена на Изток, а не на Запад. Русия е далеч по-загрижена от нарастващото влияние на Китай в задния й двор, отколкото от всичко, което Западът и изпречва на пътя.

Сърцевината на руската загриженост е бавният, но стабилен напредък на Шанхайската организация за сътрудничество, първоначално създадена в периода след Студената война, за да очертае границите между нейните пет членки - Китай, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан (към тях по-късно се присъедини и Узбекистан).

Но през последните 10 години ШОС еволюира в най-интересния и може би най-важен пример на китайската дипломация. Както се изрази китайски учен в Пекин, организацията е пренасочила фокуса си от регионалната сигурност към регионалното развитие - траектория, която отговаря отлично на интересите както на Китай, така и на централноазиатците.

Макар че на хартия Русия е равнопоставен партньор на останалите членки на ШОС, тя се чувства като младши партньор в организацията. Страната, която някога бе един от двата световни полюса, вече е поставяна в редиците на бързоразвиващите се икономики - група, на която съвсем не е лошо да си член, но все пак е стъпка назад от предишната позиция в световните дела.

Москва се опитваше да контрира тази тенденция, като поддържаше връзките и авторитета си сред бившите съветски републики. Онези от тях, които са Европа, бяха погълнати от ЕС, но евразийските държави останаха в сферата на влияние на Кремъл, обвързани с мрежа от организации като Организацията на договора за колективна сигурност, Общността на независимите държави и Евразийската икономическа общност.

ШОС първоначално бе игнорирана от Русия при сформирането й преди десетилетие, но тя постепенно се превърна във все по-важен играч, който стана инструмент на китайската развойна експанзия в Централна Азия.

Китай наблегна на опитите си да преобрази ШОС от организация, фокусирана върху сигурността, в икономически блок - политика, базираща се на презумпцията, че една стабилна и процъфтяваща Централна Азия от своя страна ще повлияе благотворно на слаборазвития Синцзян-Уйгурски автономен район на Китай.

Използвайки дълбоките си дисаги, за да налее пари в бедните и изолирани централноазиатски държави, Китай си осигури енергийни договори, построи водноелектрически централи и помогна за изграждането на инфраструктура от пътища до телефонни мрежи.

Китай обаче надскочи чистата икономика, разработвайки холистична стратегия, която се опитва да приложи в района китайската “мека сила”. Пекин откри Конфуциански институти, където се преподава китайски език, във всички централноазиатски държави без Туркменистан, и освен това помогна за развитието на Университета на ШОС, обединяващ над 50 университета из Китай и Евразия.

Като част от кампанията ШОС да бъде развита не само като организация, фокусирана върху сигурността и икономиката, а и като културен субект, стъпките на Китай са като на прохождащо дете, но вече има сведения, ...

Свързани новини: