Напълно ги разбирам тези хора горе - свободата да гласуваш те обвързва моментално с отговорността за пуснатия глас, т.е. с реални последствия от листчето, което ще се приземи някъде на дъното на урната. Никой не би искал сега да носи отговорност, например, за тройната коалиция - за заменките, за унищожената природа, за презастрояването, за провала с еврофондовете, за провала с престъпността, за влаковите катастрофи и т.н….Най-малко за това биха искали да си спомнят хората, които през 2005-та гласуваха за НДСВ, защото гласуваха за точно обратното (и аз направих тази грешка, за което дълбоко съжалявам).

Аз съм късметлия - от няколко години имам възможност да наблюдавам отблизо политическите лидери и партии на България и да си съставям мнение за тях от лични впечатления, а не през медиите.

Грешки ще бъдат допуснати от всеки, който бъде избран, това е несъмнено. Наследената от комунизма представа, че политическите лидери са само два типа - богоподобни и дяволоподобни е напълно погрешна, въпреки че се помпа и до днес от медийните армии. Ще бъдат избрани сравнително нормални и добронамерени хора, които или ще бъдат смляни от собствените си лобита и партийни апарати (примери много) или ще оцелеят, за да постигнат все пак нещо позитивно.

За кмет на София ще гласувам за Прошко Прошков. Запознах се с него, изнудих го да ми отдели от времето си, получих отговори на въпросите, които най-живо ме интересуваха, огледах екипа му и съм доволен. Отделно, имах възможност да опозная ДСБ и хората, които работят и членуват там и съм с отлични впечатления. Някой път и за тях ще разкажа, ако има интерес.

На всички мрънкачи, които обичат да се събират понякога около мен, горещо им препоръчвам да ходят на предизборни срещи, да се запознават на живо с кандидатите, да си задават въпросите, които ги вълнуват и въобще активно да поемат отговорност за политическия процес и за съдбата си, а не да ми вадят мухлясали броеве на „Дума“ от периода 1991-1994 г. Политиците са достъпни, особено преди избори, освен това на симпатичните можете да им помагате не само с гласуване (идея, а!).

Разбирам, че е мъчителен изборът на президентските избори. Малко сме като във филм на братя Коен, където няма нито един напълно симпатичен герой, с който спокойно да се идентифицираме, и през цялото време да се чудим какво ли още ще видим на екрана.

За мен е ясно, че никога и по никакъв повод няма да подкрепя безпомощния кандидат на БСП Калфин и дори малко се радвам, ...

Свързани новини: