Триумф с въпросителни и предупреждение за други диктатори

Смъртта на либийския лидер Муамар Кадафи е предупреждение за други диктатори в Близкия изток и триумф, който повдига много въпросителни за бъдещето на Либия, коментират в петък британски вестници.   "Окървавеното тяло на Кадафи трябва да тласне всички деспоти, които продължават да властват в региона и преди всичко Башар Асад в Сирия, да предприемат политически реформи ", пише британският в. "Дейли Телеграф". Смъртта на Кадафи помогна за преначертаване на политическата карта на размирния регион, допълва вестникът. Свалянето на Кадафи, на Хосни Мубарак в Египет и на Зин ал Абидин Бен Али в Тунис безспорно промени политическата ситуация в арабския свят, към която трябва да се адаптираме, пише "Дейли Телеграф".   "Няма по-пророчески знак за все още управляващите тирани от тялото на Кадафи в задната част на камион", отбелязва вестник "Гардиън". "Това е съдбата, която може да очаква Асад, президентът на Йемен Али Абдула Салех и те трябва да го знаят", допълва вестникът и призовава либийските лидери "да изградят бъдеще за страната, което гарантира правата на човека и независимост от всяка външна намеса".   Следваща глава в историята на Либия   "Това е абсолютна необходимост за страна, която няма демократична традиция. Следващата глава в историята на Либия трябва да започне", изтъква "Гардиън", който излиза със заглавие "Кралят на кралете умира в родния си град". Смъртта на Кадафи и падането на Сирт откриват пътя към вече обявените национални избори, които ще се състоят осем месеца след "пълно освобождение на страната". С падането си Сирт се превърна от символ на управлението на Кадафи в символ на ужасяващия му край.   Кадафи оставя след себе си вакуум, в който временните лидери няма да знаят с кои закони да съдят хилядите затворници, подкрепящи Кадафи, задържани по време на конфликта, пише американският в. "Вашингтон пост". Различни племена ще се стремят към властта и се очакват конфликти между ислямисти и по-светски настроените либийци, отбелязва вестникът.   Смъртта на Кадафи бе за предпочитане пред процес, на който едва ли щяха да бъдат разкрити много неща, които светът не знае, отбелязва в. "Таймс".   На противоположно мнение обаче е белгийският вестник "Соар", който под заглавие "Мизерната смърт на един диктатор" обобщава, че Муамар Кадафи, както Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен, не получи възможност за справедлив съдебен процес.   Пропусната възможност за процес, изобличаващ и Запада   Според изданието за това трябва да се съжалява, защото така е пропусната възможността действията на Запада също да бъдат изобличени в хода на подобно дело. От друга страна вестникът отбелязва, че самият Кадафи не е давал приживе възможност на своите врагове, които той наричаше "плъхове", да получат правосъдие.   Изданието коментира, че кратките мигове, в които Кадафи намира смъртта си, показани вчера с любителски запис, са отблъскващи. Това, което светът нарече през януари и февруари "арабска пролет", отстъпи място на далеч по-тягостни събития - дълга война в Либия, всекидневна касапница в Сирия, множество жертви в Йемен. Революциите в Тунис и Египет също струваха живота на стотици, но там поне хората можаха бързо да видят края на тираните, пише в коментара.   Злокобните картини от Сирт със сигурност няма да насърчат по-бързото оттегляне на Башар Асад в Сирия или на Али Абдула Салех в Йемен, а само ще ги убедят да продължат да давят в кръв мечтите и стремежите на своите общества, лишени от правата си на достойнство и справедливост, допълва "Соар". Кадрите с екзалтираната радост на хората, посрещнали вестта за смъртта на Кадафи, показват натрупаната омраза срещу кървавия му режим, но въпросителните пред бъдещето са надвиснали като Дамоклев меч.   Либия е в развалини, хиляди нейни чеда изчезнаха в безмилостната война и Западът, който взе страната на опозицията не без основание, но не и без задни мисли, трябва да участва във възстановяването и обединението, пише изданието.   Предизвестен край   Обстоятелствата при залавянето на Кадафи и настроенията на неговите преследвачи не предвещаваха друг край, пише в редакционния си коментар "Либр Белжик". Жалко, защото Кадафи беше познат със своето многословие и отговорите му пред съда щяха да бъдат интересни, допълва авторът. Без значение дали Кадафи бе изправен пред трибунала в Хага или пред независим съд в неговата страна, това бе важно да се случи, защото справедливостта при демокрацията е да не убиваш този, който е убивал.   Показването на трупове и гаврата с тях не поправя нищо, това не е достатъчно. За установяването на правова държава, каквато бе една от целите при намесата на Запада, е необходимо справедливостта да пусне корени. Първото семе бе пропиляно, а почвата е пропита с омраза, се посочва в коментара на изданието.   "Той искаше да го запомнят като несломим борец със Запада, паднал в името на вярата. Не бе писано обаче да се сбъднат неговите планове", коментира "Росийская газета". Според вестника, в Либия с пълен ход тече кампания за дегероизация на Кадафи.   "Мисля, че НАТО от самото начало си бе поставила задачата да ликвидира Кадафи", коментира пред "Московский комсомолец" руски ориенталист. "За да го хванат жив, очевидно е трябвало да има някакво специално намерение за публичен процес с изобличаване на режима. Но в случая бе по-вероятно разобличения да направи полковникът", обяснява той.   "Новие известия" се пита дали е вярна версията на Преходния национален съвет (ПНС) и заключава: "Очевидно е само едно: тя напълно ще задоволи всички противници на Кадафи". Ако беше заловен жив, светът би станал свидетел на безобразен пазарлък между новите либийски власти и Европа. Кадафи бе очакван с нетърпение в Международния наказателен съд в Хага. Либия, напротив, категорично настояваше да бъде съден в родината си и гарантирано да получи смъртна присъда. Защото в случай на открит процес в Европа Кадафи би могъл да разкаже доста неща за своите бивши съратници, днес лидери на ПНС, пише изданието.   Предизвикателствата на прехода   "Свалянето на диктатора насочва погледа към предизвикателствата на прехода", пише в. 'Ню Йорк таймс". Подобно на бягството на туниския диктатор или съдебният процес срещу президента на Египет, залавянето вчера на Муамар Кадафи заплени арабския свят и даде нов смисъл на властта и нови възможности. Снимките на окървавеното му тяло, които се появиха малко по-късно по мобилни телефони и телевизии, бързо охладиха това въодушевление, като напомниха за редицата все още неразрешени конфликти, които възникнаха с Арабската пролет.   Кървавият край на Кадафи открои растящите опасения за бъдещите предизвикателства в региона: баланс между отмъщение и справедливост, нетърпеливост за работни места на фона на бавния темп на икономическо възстановяване, вярност към исляма срещу толерантност за малцинствата и нужда от стабилност, независимо от стремежа към унищожаване на опорите на старите правителства.   Кризата ще продължи още дълго   Свалянето на Саддам Хюсеин предизвика продължителен междурелигиозен конфликт в Ирак и този пример не вдъхва оптимизъм по актуалния въпрос дали ще спре гражданската война в Либия. При всяко положение предстои най-малкото пауза, а колко ще трае тя, зависи от способността на ПНС да вземе под контрол ситуацията в страната, пише руският "Новие известия".   Първо, изчезна звеното, свързвало досега крайно разнородните сили на опозицията в Либия. Второ, антизападните либийци - противници на ПНС, вече не рискуват да бъдат заклеймени като "кадафисти" и няма защо да остават встрани от въоръжената борба за власт. Трето, НАТО изгуби основния си лост за пиар, с който да оправдава неоколониалните безчинства в Либия, коментира председателят на Ислямския комитет на Русия Гейдар Джемал пред "Комсомолская правда".   Гибелта на бившия диктатор не означава край на кръвопролитията в Либия, предупреждава "Независимая газета". Краят на кризата в Либия още е далеч. ПНС ще се наложи да преговаря с племената, либералите, емигрантите, с представители на кралската династия и дори с оцелели кадафисти, коментира руският сенатор Михаил Маргелов, цитиран в статията.   Днес проблемът е да се сплоти пъстрото либийско общество и да се засили войската, защото партизанска война срещу ПНС може да се води и без полковника. А НАТО няма да бомбардира до безкрай, добавя председателят на външнополитическата комисия в Съвета на федерацията.   Привържениците на ПНС ликуват, а западните лидери, изхарчили няколко милиарда долара за защита на свободата и демокрацията в Либия, с облекчение поздравяват новите власти в Триполи. Нито едните, нито другите обаче не могат да кажат колко време ще потрябва за възстановяване на разрушената страна и кой ще контролира петролните й ресурси, отбелязва бизнесизданието "РБК дейли".   Щетите от войната са 14 млрд. долара   Гражданската война в Либия е нанесла на страната щети за над 14 млрд. долара, сочат данни на консултантската компания Geopolicity.   Според бившия министър на петрола Шукри Ганем, за възстановяване на този най-важен отрасъл в местната икономика ще са необходими поне 3-4 милиарда. ПНС разчита да инвестира във възраждане на страната 150 милиарда долара - средства на режима на Кадафи, замразени преди няколко месеца, посочва "РБК Дейли".   Според европейските лидери Херман ван Ромпой и Жозе Барозу Либия може да се отправи към демократично бъдеще, но перспективите на това бъдеще са неясни, се казва в статията. Цитирана в нея британска коментаторка не изключва да избухнат сражения между различните въстанически групировки. Руски аналитик твърди, че подялбата на властта и на природните ресурси в Либия може да предизвика нови сблъсъци, а възстановяването да трае 3 или 5 години.   Според експерти, бъдещето на Либия ще се решава не толкова от новите власти, колкото от държавите, изиграли ключова роля в свалянето на Кадафи. И точно с тях ще трябва да обсъжда Русия участието си в подялбата на либийските богатства, пише "Комерсант".   "В най-добрия случай западните компании ще поканят руски фирми като партньори. Британците, французите и италианците не са рискували средства, репутация и тъй нататък, за да делят после либийския пазар с компании от държави, неучаствали в операцията", коментира пред всекидневника руски наблюдател.   Китай обаче има добри шансове да участва в подялбата, при все че дълго време отказваше официално да признае въстаниците, смята коментатор от САЩ. "Китайците дори по-рано от членките на НАТО информираха новите либийски власти, че са готови да участват в реконструкцията на страната", напомня той. "Те нямат обременително колонизаторско минало, затова пък имат много пари", добавя американски журналист, цитиран в "Комерсант".   По БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: