Социолози: Слаба организация на изборния ден

Едва ли е имало избори през 20-годишната демократична история на България, които са минавали при по-лоша организация. Около това мнение се обединиха снощи в ефира на БНТ социолозите Антоний Тодоров и Антони Гълъбов. Вече не можем да говорим за липсата на опит, защото през последните двадесет години у нас са се провеждали досега четири пъти президентски и пет пъти местни избори, заяви доц. Антони Тодоров. Случва се нещо безпрецедентно с организацията на гласуването, каза социологът Антоний Тодоров. Аз съм учуден колко бавно върви изборният процес. Изборите се правят по новия Изборен кодекс и всичко това трябваше да се предвиди, посочи Тодоров по повод удължаването на изборния ден. От 1990 година имаме 7 пъти парламентарни избори, сега гласуваме 5-и път за президент, няколко пъти сме гласували и за местни избори – натрупали сме опит, посочи Тодоров. Дори хората си знаеха в коя стая на училището ще гласуват. Броят на секциите от 1990 година не се е променил много, но се оказа, че има промени в последния момент. Смяна на секции. Появиха се случаи, хора, които дълго са чакали на опашка, се отказват да гласуват, защото чакат с часове. Те са имали намерение да гласуват и не от страх, а от нежелание и изнервеност да чакат се отказват, това е безпрецедентно, категоричен е Тодоров.
Очевидно Централната избирателна комисия създаде много слаба организация за провеждането на тези избори. Наистина за пръв път се организират два вида избори в един ден, но това не е оправдание. Информационната кампания на ЦИК не беше достатъчна. Хората не бяха достатъчно информирани. Това показаха и множеството жалби, които получихме за смяна на секциите. Сдружението "Прозрачност без граница" видя, че има секции, където председателите не бяха там в началото на изборния ден. Затова се увеличиха и жалбите. Те показа неефективността в работата на избирателните комисии, каза социологът Антоний Гълъбов. И едва в късния следобед ЦИК взе решение за удължаването на изборния ден. Изборният кодекс не забранява, но прекалено голям брой бяха застъпниците на отделните партии и в много случаи, вместо да наблюдават, те провеждаха предизборна агитация, твърди Гълъбов. Две неща ми правят впечатление - от около 25-30% от хората ни отказват по време на анкетите на екзитпола. Това може да е страх, но имаме и изнервени хора, които дълго са чакали на опашки и не искат отново да повторят процедурата. Това е заради двойния вот за президентски и местни избори, отчита социологът. Пристигат цели секции с гласуване масирано за една и съща партия. Това е второто ми основно впечатление, посочи Димитрова

Прочети цялата новина

Свързани новини: