Пълен изборен хаос и все повече съмнения за контролиран вот

Липсата на адекватна и обучена администрация, масовите умишлени или случайни нарушения, все по-задълбочаващите се проблеми с купуването на гласове и контролирания вот в комбинация с новия Изборен кодекс (ИК) и двойните избори доведоха до срив в организацията на местния и президентския вот.   Това е основното заключение на Асоциация "Прозрачност без граници", която извърши наблюдение в изборния ден в общо 39 общини с помощта на 615 доброволци и 22 партньорски организации. Събрани са данни за над 300 нарушения, обобщиха от асоциацията.   Шефът на "Прозрачност без граници" Диана Ковачева уточни, че повечето проблеми са стари, но просто са били задълбочени от недостатъчната информационна кампания за процедурите в новия ИК, ниската квалификация на много от членовете на секционните комисии (СИК) и липсата на адекватен контрол на изборния процес.   "Много сериозен проблем се оказаха застъпниците – безкрайно дълъг режим на регистрация, огромен брой застъпници на една партия във всяка секция, въпреки категоричното ограничение в ИК да са само по един. Това според нас е опит за контрол на вота, особено в малките населени места", коментира Ковачева.   Притеснителен се оказва и безпрецедентно високият брой недействителни бюлетини – между 6 и 10%, при обичайни нива от около 3 на 100 от гласовете. Наличието на забранителен списък, който не позволи на десетки хиляди хода да упражнят правото си на избор също бе посочен като сериозен риск за демократичното провеждане на вота. От "Прозрачност без граници" припомниха, че единственото решение на този проблем е изработването на електронен регистър, достъпен за всеки гражданин.   Дейността на ЦИК също бе остро критикувана като мудна, неадекватна и на моменти дори напълно отсъстваща. По думите на Ковачева за цели часове на 23 октомври, когато сигнали за нарушения "валяха" от всички краища на страната, комисията не е взимала никакви решения и на практика мълчаливо е наблюдавала царящия хаос.   От асоциацията най-общо групираха нарушенията в четири групи – при организацията, незаконна агитация, купуване на гласове и контролиран вот. По думите на Антоний Гълъбов наблюдателите масово са станали свидетели на невписване на личните данни в протоколите, на предварително поставяне на втория печат на бюлетината или обратно – на неговата липса.   В много секции пък ЕГН-тата на хората са четени на глас, за да си ги напишат членовете на комисиите едновременно в протокола за президентските и местните избори. Имало дори случай, когато личните данни са изписвани на черната дъска в училищната стая. Друг парадокс е, че масово членовете на комисиите не са знаели, че хората имат право да участват само в едните избори по желание и не са задължени да пускат втора, непопълнена бюлетина.   Констатирани са и сигнали от цялата страна, че съставът на СИК стои непопълнен час-два и секцията не се отваря. В гара Лакатник и Кубрат пък в бюлетините липсваха по един от кандидатите. Странното е, че в първия случай изборния процес бе спрян, но в другия – не, тъй като вече бил започнал и не можело да се прекъсва.   Гълъбов също подчерта, че "застъпниците вече започват да настъпват прекалено директно в изборния процес", като освен, че не спазват ИК и се явяват по няколко в секция, изобщо не се съобразяват с молбите на председателите на комисии, които по закон имат право да ги отстранят от помещението, когато са повече от един. Още повече, че много от тях откровено агитират пред секциите.   "Искрено с опасявам, че това е основната функция, която партиите виждат в тях", добави Гълъбов с уточнението, че подобни практики могат да се обяснят с недостатъчната информираност на членовете на СИК и липсата на контрол, но могат и да са умишлен опит за манипулиране на вота. И обобщи, че сериозно "нараства делът на случаите, в които има съзнателни усилия да се ограничи свободната воля на българските граждани".   В някои от областните градове като Бургас, Благоевград, Кърджали е имало и гласоподаватели, които преднамерено са показвали как са гласували, преди да пуснат бюлетината си. В Казанлък анкетьори от социологическа агенция са правили екзит пол, въпреки че агенцията не е била регистрирана за това.   "Когато се изнесе броенето на бюлетините извън секцията, се пресича възможността на купувачите на гласове да контролират колко гласове в действителност са купили. Имаше прозрачност при преброяването на бюлетините. От общо 2010 гласували имаше само един глас разлика между бюлетините и поставените подписи в протоколите", коментира Диана Ковачева по повод експерименталната преброителна комисия в Бобошево.

Прочети цялата новина

Свързани новини: