Изборите в Тунис вдигат летвата за страните от Арабската пролет

Асошиейтед прес

Независимо какви са резултатите, епохалните избори в Тунис са запомнящо се демократично достижение, чийто пример трудно би могъл да се повтори на изборите следващия месец в Египет и Мароко, а по-късно и в Либия.

Само за пет месеца независима тунизийска комисия организира първите свободни избори в историята на северноафриканската държава. Вотът привлече кандидати от 80 партии, както и огромен брой нетърпеливи гласоподаватели, и беше възторжено приветстван от международните наблюдатели.

“Бил съм 59 пъти наблюдател на избори през последните 15 години, много от тях - в старите демокрации. . . и никога не съм виждал страна, съумяла да подготви толкова честни, свободни и достойни избори”, отбелязва Андреас Грос, швейцарски парламентарист и ръководител на делегацията от наблюдатели на Съвета на Европа. “Бях избран в Швейцария в същия ден на избори, които не бяха много по-добре организирани от тукашните”, допълва той.

Макар да е трудно да бъде повторен, успехът на Тунис бележи нов етап за Арабската пролет - вълната от народни бунтове в Северна Африка и Близкия изток, които отхвърлиха управлявалите с десетилетия лидери и променят лицето на района.

Малък и спокоен Тунис беше първата страна, която се надигна и през януари свали дългогодишния си диктатор. Примерът му вдъхнови бунтовете, които събориха режимите в Египет и съседна Либия и подпалиха искрата на революциите в Йемен, Сирия, Бахрейн и други арабски държави.

Тунис е и първата страна, в която се състояха избори след народните вълнения. Частичните резултати показват, че умерената ислямистка партия “Ан Нахда” се очертава като водеща сила след гласуването в неделя, акцентирайки върху ангажимента си към демократичните принципи и правата на жените.

Въпреки съобщенията за малък брой нарушения, организирането на сложни избори с участието на 80 партии и над 90 процента от регистрираните избиратели в страна, която откакто получи независимостта си от Франция през 1956 г., е почти еднопартийна, е забележително постижение.

Тунизийският успех се дължи на ефективната независима избирателна комисия, ползваща се с доверието на различните партии и на доста еднородното мирно население, което вярва в процеса.

Според анализатори страни като Египет и Мароко - по-големи и сложни държави с утвърдени от години изборни процедури - може и да не успеят да повторят тунизийския опит.

Либия, където след около девет месеци се очаква да се състоят избори за учредително събрание, е окървавена и разединена след месеци на гражданска война и десетилетия на еднолично, фантасмагористично управление на Муамар Кадафи.

Вместо от независима комисия, изборите в Египет са организирани от вътрешното министерство - ненавистните полицейски сили, на които не се гледа като на безпристрастен посредник. В Тунис полицията и военните нямаха право да гласуват, за да останат безпристрастни към процеса.

Ануар бен Хасен от тунизийската Независима избирателна комисия отдаде успеха на страната на усърдната работа на комисията и волята на народа “ала тюнизиен” (”по туниски”), както каза той на френски (вторият език на образованите), за да подчертае уникалността на страната си.

Тунис има също предимството да започне от нула след революция, мотивирала населението да скъса с миналото и да започне на чисто. За разлика от него, насрочените за 25 ноември парламентарни избори в Мароко - свикани предсрочно в отговор на протестите с искания за демократични реформи - се очаква да следват обичайния шаблон на купуване на влияние и гласуване на неграмотните селяни “ан блок”.

Мароканският борец за демокрация Абдила Лааюн изрази съжаление, че проблемът не е самият изборен процес, а фактът, че вотът не променя фундаментално политическия пейзаж в страната. Кралят остава на власт, избирайки едни и същи действащи лица да сформират коалиционни правителства. “Дори да сменим колата, пътуването си остава същото. Стигаме пак до същото местоназначение “, казва той.

Изборите в Тунис, които в последните години от 23-годишното управление ...

Свързани новини: