Сирия - време е проливането на кръв да спре

Докато други арабски страни правят първи стъпки към демокрация, Сирия продължава буквално да е бойно поле, на което бяха убити над 3000 души, сочат данни на ООН. За разлика от колегите си в Египет, Либия и Тунис, президентът Башар Асад продължава да е на власт. Арабските държави, които искат да са миротворци, трябва да му окажат натиск да се оттегли или поне да се спре насилието срещу опозицията преди да започнат каквито и да е преговори.

Жестокият отговор на Асад към протестите го прави негоден да управлява, дори в малко вероятния случай той сериозно да подели властта с опозицията. Малък, но показателен пример за бандитския характер на режима на Асад бе тормоза върху американския посланик Робърт Форд. Автоколоната на Форд бе нападната миналия месец и Форд заедно с други американски дипломати остана в капан в продължение на час и половина в сграда, където имаше среща с опозиционен лидер. Правителството на Обама извика Форд във Вашингтон, очевидно за да му даде малко почивка.

Сирийският национален съвет - организация, представляваща няколко бунтовнически групи, не подкрепя въздушни удари от чужди правителства като тези, които помогнаха за свалянето от власт на Муамар Кадафи. Вместо това тя призова за международни наблюдатели, които да заемат позиции вътре в страната, за да предотвратяват насилие.

Но ако те не са въоръжени мироопазващи войски, ще им бъде оказан силен натиск да възпират верните на Асад бойци. При липса на категорична победа от страна на бунтовниците и важни отстъпки от страна на Асад трябва да бъдат изпробвани други средства - от санкции до дипломация.

Арабска министерска комисия, водена от премиера на Катар, се срещна завчера с Асад. Това не е първата подобна инициатива. 22-членната Арабска лига, която се обърна срещу Кадафи с подкрепата си за забранена за полети зона, даде на Сирия срок до края на месеца да постигне примирие и да започне диалог с опозицията. Ако Сирия не успее да направи това, Арабската лига обеща да заседава отново, за да обмисли други варианти.

И двете инициативи предполагат, че Асад има желание да се раздели с част от властта си. Нищо до момента не подкрепя това предположение, но може би нищо не пречи да го изпробваме. Няма да се учудим, ако арабските дипломати стигнат до заключението обаче, че единството решение на кризата в Сирия е оттегляне на Асад.

Всяка арабска страна е уникална и опитът на Либия, Тунис и Египет не са взаимнозаменими. Има обаче една поразителна прилика - и трите страни бяха управлявани от автократи, които подтискаха недоволството и задушаваха политическото развитие. И трите страни сега са освободени от дългогодишните си диктатори. Това ще е най-добрият изход и за сирийския народ.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: