БСК: НСТС да обсъди представителността на работодателските и синдикалните организации

Не е ясна причината за промяна на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, и липсват мотиви. Това се заявява в становище на БСК във връзка с предложението на правителството за промени в чл. 34 и чл. 35 от Кодекса на труда относно критериите за представителност. Становището е адресирано до министъра на финансите Симеон Дянков и до министъра на труда и социалната политика Тотю Младенов. Приемаме принципно сближаването на критериите за националните организации на работниците и служителите и на работодателите. Предложените от правителството критерии и начинът на представянето им, без предварително съгласуване със социалните партньори на основните принципи, са неприемливи от гледна точка на действащото международно и национално трудово законодателство. Елиминира се и наложилата се през последните двадесет години практика на сътрудничество и добронамереност за опазване на социалния мир и ефективност на индустриалните отношения. Поддържаме изпратените през м. юли т.г. предложения на БСК за предварително обсъждане от НСТС и постигане на консенсус по основните принципи за промяна на критериите, на чиято основа да се разработят промените на сегашните чл. 34 и чл. 35 на Кодекса на труда (КТ), уточняват от БСК. Няма обяснение фактът, че след продължаването на срока за представителност на социалните партньори с 6 месеца, повече от 4 месеца има пълно бездействие от страна на Правителството. В последните дни се форсират ключови промени в КТ във връзка с представителността. Свидетели сме и на безпрецедентна смяна на първоначалното предложение на Правителството в рамките на два дни с ново, получено на ръка на заседание на Комисия по трудово законодателство към НСТС. Значителна част от предложенията са в противоречие с Конвенция 87 на Международната организация на труда (МОТ) за свобода на сдружаването. Позволяваме си да отбележим, че приемането им в този вариант от 41-то Народно събрание ще доведе до стартиране на съответна процедура пред Комитета на свобода на сдружаваното към Международната конференция на труда. Остава нерешен съществуващият проблем за липса на критерии за представителност на браншово ниво. Не се отчита и членството на работодателските организации в международни организации, включително в МОТ и практиката на Европейския социален диалог, алармират от БСК. Въвеждането като основен и единствен принцип на директното членство в националните организации на работодателите е в грубо несъответствие със законовата уредба на страната и утвърдената практика на социалния диалог. Подобен подход крие опасност от заобикаляне на браншовите организации на работодателите и за ерозиране на социалния диалог на браншово равнище. С това предложение се нарушават основополагащи принципи в колективното трудово договаряне и конфедеративния характер на националните организации. Изискването да не бъдат извършвани дейности, изрично възложени на конкретна работодателска организация със закон или с нормативен акт, крие потенциални опасности за деформиране процедурата по определяне на представителността. Същото може да бъде прието, ако управителният орган на сдружението е взел решение в съответствие с устава на организацията за извършването им. Възлагането на държавни дейности, особено с подзаконови нормативни актове на неправителствени организации, без изрично съгласие на техните управителни органи, може да се използва като инструмент за елиминиране на отделни работодателски организации, добавят от БСК. В тази връзка те настояват Националният съвет за тристранно сътрудничество да обсъди и приеме основните принципи за установяване на националната представителност на социалните партньори и едва след това да се пристъпи към изработване на конкретните текстове за промяна на КТ. Новите правила за установяване на национална представителност на работодателските и синдикалните организации да бъдат изработени и приети след постигане на консенсус между социалните партньори и при зачитане на всички позиции. Правителството да се въздържа от толериране на конкретни организации, в нарушение на националното и международно право. Запазваме си правото да сезираме Международната организация на труда и компетентните европейски институции и организации, в случай че с промените в КТ бъдат нарушени основни правни принципи и граждански права, гарантирани от българското законодателство и ратифицираните от страната ни международни документи, се заявява още в становището на БСК. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: