Рецесия надвисва над Европа

Асошиейтед прес

Европа може и да успее да се спаси от финансова катастрофа. Тя обаче може и да не успее да избегне рецесията.

Споразумението, което европейските лидери постигнаха миналата седмица, за да преодолеят дълговата криза на континента, бе поставено под съмнение от изненадващото решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да свика референдум за най-новия спасителен пакет за страната му. Ако избирателите отхвърлят плана, Европейският съюз може да се изправи пред потенциално унищожително изпадане на Гърция в неплатежоспособност по нейните дългове.

Фондовите пазари се сринаха в цял свят и особено в Европа. Дори споразумението за дълга да доведе до преодоляване на кризата в дългосрочен план, то не прави нищо по въпроса за другите заплахи пред европейската икономика: големите съкращения на разходите на свръхзадлъжнелите държави, високата безработица, затегнатото кредитиране от банките и намаляващия износ.

Много икономисти мислят, че Европа се приближава към рецесия, която ще навреди на Съединените щати, Китай и други страни, чиито икономики зависят от Стария континент. Проблемите са илюстрирани от най-новото тримесечно проучване на Асошиейтед прес на глобалната икономика, което следи данните в 30 държави:

- четири страни - Италия, Испания, Великобритания и Норвегия - отчетоха увеличение на брутния си вътрешен продукт (БВП) с по-малко от 1% на годишна основа през тримесечието април-юни. Икономиките по принцип трябва да нарастват с най-малко 2,5%, за да не се увеличава безработицата.

- Испания има най-високата безработица сред страните, следени от АП - 21,2% през август. Тя е следвана от Полша с 9,4%.

- Гърция и Италия изнемогват под тежестта на държавния си дълг. В Гърция той е 161% от БВП през тримесечието януари-март, което го поставя на второ място след този на Япония, който се е равнявал на 244%. Държавният дълг на Италия е бил на равнище от 113%.

Финансовите пазари бяха обхванати от опасения, че Гърция, а може би и по-големи страни, като Италия, ще изпаднат в неплатежоспособност. Банките ще претърпят огромни загуби от притежаваните от тях държавни облигации. Възможно е да последва паника като трусовете, които почти сринаха финансовата система в САЩ през 2008 година.

Европейските банки се споразумяха миналата седмица да отпишат 50% от дължимите им суми по държаните от тях гръцки държавни облигации. Те трябва и да заделят повече пари, за да се застраховат срещу бъдещи загуби. Освен това лидерите от еврозоната се надяват да укрепят нейния спасителен фонд, за да не допуснат разпространението на кризата в по-големи страни.

Финансовите пазари отначало изразиха гръмогласно своето одобрение. Опасенията, че дълговата сделка ще се провали или няма да успее да реши кризата, обаче предизвикаха рязък спад на курсовете на фондовите борси от края на миналата седмица.

Анализаторите отбелязаха малкото детайли, които съдържа споразумението, като се запитаха колко банки ще се съгласят да отпишат доброволно половината дълг на Гърция по нейните облигации и откъде ще дойдат парите за укрепения спасителен фонд. Европейските лидери подадоха миналата седмица ръка към Китай за финансова помощ.

Якоб Функ Киркегор, изследовател в Peterson Institute for International Economics, очаква Европа да изпадне в рецесия в мека форма в края на тази или началото на идната година, въпреки че най-силната икономика на континента - Германия - може да избегне спада на своя БВП.

Икономическият растеж в 17-те страни от еврозоната ще се забави до 0,3% догодина срещу 1,6% през тази, прогнозира в понеделник Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Някои европейски икономики може изобщо да спрат да растат, предупреди организацията на богатите държави.

Една причина за песимизъм: по-малките страни, по-специално Гърция, Ирландия и Португалия намаляват рязко своите разходи. По-големите повишават данъците и също орязват харчовете си.

Италия - третата икономика в еврозоната - прие пакет със съкращения на разходи и повишаване на данъци на обща стойност 76 ...

Свързани новини: