МВФ и ЕС ще наблюдават реформите в Италия

Подложена под свиреп натиск от финансовите пазари и европейските партньори Италия е дала съгласие Международният валутен фонд (МВФ) и Европейският съюз (ЕС) да следят прогреса на дълго отлаганите реформи в пенсионната й система, трудовите пазари и приватизацията, съобщиха източници от ЕС в петък, цитирани от Ройтерс. Премиерът Силвио Берлускони се е съгласил с мярката късно през нощта в четвъртък по време на разговори с лидерите на еврозоната и американския президент Барак Обама в кулоарите на срещата на върха на Г-20 в Кан, Франция.   Италианският ход дойде, след като Гърция отстъпи от първоначалното си искане за референдум, който би могъл да предизвика излизане от еврозоната и се съгласи да търси национален консенсус в подкрепа на европейския спасителен план за страната на стойност 30 милиарда евро ($ 178 млрд.).   "Ние трябва да се убедим в надеждността на целите на Италия, в това, че те се готвят да ги постигнат. Ние решихме, че МВФ ще участва в наблюдението, използвайки собствени методи, а италианците казват, че ще го преживеят”, заяви източник пред Ройтерс.   По думите му Италия няма нищо против участието на Международния валутен фонд. В резултат на мониторинга Европейската комисия и МВФ ще съставят отделни отчети.   Лидерите на Франция, Германия, Италия, Испания, шефовете на Европейската централна банка, МВФ и европейските институции са обсъждали с президента Обама увеличаване на ресурсите на МВФ, за да не вкара дълговата криза в Европа световната икономика отново в рецесия.   Все още няма договорени параметри, но се обсъждат допълнителни средства за Международния валутен фонд най-вече от големите развиващи се страни като Китай.   Източник от Г-20 съобщи, че допълнителните средства могат да бъдат в диапазона от 300-350 милиарда долара. Берлускони се опитва чрез тази отстъпка да помогне на страната си да облекчи натиска от пазарите, които са взели на прицел държавния дълг на Италия. През тази седмица доходността по държавните й облигации скочи с над 6%, пораждайки съмнения за дългосрочната способност на държавата да се справи с дълг, който е над 120 на сто от брутния й вътрешен продукт.

Прочети цялата новина

Свързани новини: