ТВ 7 е предпочитаният канал за комуникация на средствата от ЕС

"Мечтаете да работите за себе си, да имате своя фирма....." "Бъдете активни" - оперативна програма "Човешки ресурси" ще ви помогне." Това е част актуална реклама, която се върти по телевизиите.   Телевизионните клипове са само част от мерките за "Публичност и информираност", които са длъжни да реализират седемте оперативни програми, заедно със земеделската. Другите форми на информационната кампания са карета във вестници, списания, сайтове, тематични предавания в електронни медии. Към тях се добавят семинари, дни на отворени врати, изложения и социологически проучвания. Раздаването на сувенири като чаши, химикалки, тефтери, календари, шапки, тениски, часовници, чадъри и т.н. също е част от кампанията, която трябва да убеди хората в полезността на еврофондовете.   Оказва се обаче, че дори и тези на пръв поглед лесни пари не се усвояват. Отделен е въпросът за качеството на продукта, който произвеждат спечелите изпълнители по проекти. Сравнени с креативността, находчивостта и изпълнението на повечето комерсиални реклами, тези за комуникиране на еврофондовете изглеждат като правени от чиновници за чиновници, за отбиване на номера или просто за отчитане на "едни пари".   Средства за публичност и информираност Програма бюджет в млн. лв. изплатени средства в млн. лв. Транспорт 23.5 1 Околна среда 21.8 2.9 Регионално развитие 20 1.3 Конкурентноспособност 11.3 0.1 Човешки ресурси 15.6 12.2 Административен капацитет 4.2 1.3 Техническа помощ 31.3 3.4 Селски райони 36.1 3.9 Рибарство 1 0 Общо 165 15.1 Източник: МС и програмите Към момента са усвоени едва 15 млн. лв. от общо 165 млн. лв., предвидени за реклама на еврофондовете до края на 2013 г.. Това показват обобщените данни, предоставени на Mediapool от кабинета на министъра по еврофондовете Томислав Дончев.   Изискването да се отделят такива средства е задължително според правилата на ЕС. Целта е информацията да достигне до повече хора, които да се заинтересуват и евентуално да кандидатстват. В края на програмния период пък трябва да се покажат успешните проекти и ефекта, който те са имали върху гражданите.   Средно оперативните програми са заделили 0.6% от бюджетите си за реклама, като средствата се осигуряват от техническата помощ. Двойно повече отделя единствено най-малката програма "Административен капацитет", която дава пари за "експертите в действие" (според слогана им) от държавната и общинска администрация.   Нито една от седемте оперативни програми, както и земеделската, не могат да изпълнят заложените годишни бюджети за реклама, залегнали в комуникационните им планове. Те започват от 300 хил. лв. по "Административен капацитет" и достигат до 6 млн. лв. по "Селските райони" за 2011 г. Стойността им зависи от размера на бюджета на програмата, както и планирането й по години през програмния период.   На различни скорости   Програмите, по които се усвояват най-много средства, се справят най-добре и с пропагандирането им, показва изпълнението на комуникационните планове. Това се дължи основно на успешно проведени обществени поръчки още по времето на управлението на тройната коалиция.   Най-плътно до прогнозирания бюджет е "Административен капацитет". При заложени 3.3 млн. лв. до 2012 г., вече са усвоени над 1.3 млн. лв. като медийната кампания течеше по времето на министъра на държавната администрация Николай Василев в периода 2008 – 2009 г. Кабинетът на ГЕРБ тепърва ще показва успехите на програмата, макар че най-мащабният проект – този за електронното правителство - изостава с една година.   Програмата за развитие на селските райони е изхарчила за информационна кампания близо 4 млн. лв., което е близо шест пъти по-малко от заложеното до 2012 г.. По "Човешки ресурси" са усвоени 2.2 млн. лв. при планирани близо 9 млн. лв. за първите пет години.   Двете програми са единствените, които направиха информационни кампании по времето на правителството "Станишев" – начална и кабинета "Борисов" – с показване на успешни практики.   За сметка на тези три програми всички останали закъсняват тотално с изпълнението на комуникационните си планове. Клиповете на "Околна среда" и "Транспорт" тръгнаха едва на петата година от влизането ни в ЕС. Отделен е въпросът доколко бяха необходими.   "Конкурентноспособност" пък е единствената, която няма телевизионна реклама. Причината е в провалената обществена поръчка още от времето на икономическия министър Петър Димитров. Тя беше прекратена от наследника му Трайчо Трайков по настояване на Еврокомисията, след като сред един от печелившите консорциуми имаше бивши служители на програмата участвали в писането на правилата. В момента се провежда нова обществена поръчка.   Пълна катастрофа пък е представянето на рибарската програма, където за пет години не е похарчен и един лев за информация какво става с нея и усвояването и на средствата съответно клони към нулата.   Съгласно заложените критерии, ефективността на пропагандата се измерва с броя на излъчените рекламни спотове и клипове по радиа и телевизии, карета в печата, банери в електронните медии, изпратените прессъобщения, както и аудиторията, до която са достигнали. Правят се и социологически проучвания, за да се види дали аудиторията научава за възможностите, ползите и ефектите.   Поне публично досега не е обявявано, че някоя от кампаниите е неуспешна или дори не особено успешна.   ТВ 7 – любимата медия на оперативните програми   Данните сочат, че предпочитаният канал на комуникиране на почти всички оперативни програми е телевизията на депутата Делян Пеевски - ТВ 7, следвана от бТВ, която е свързана с медийния и рекламен бос Красимир Гергов. Предпочитаните радиа са Дарик на Радосвет Радев и Фокус на Красимир Узунов.   Не може да се посочи всяка медия колко общо средства е получила, защото някои оперативни програми отказаха да предоставят данни за изплатените суми.   Най-активно на малкия екран се представя Програмата за развитие на селските райони, която популяризира дейността си по седем канала. Нова телевизия и бТВ са получили по 250 хил. лева. Рубриката "И ние го можем" по БНТ САТ струва 50 хил. лева.   БНТ, ТВ Европа, ТВ 7 и вече несъществуващата PRO.BG, която бе погълната от бТВ, са получили по 60 хил. лв. Постоянни консултантски рубрики земеделската програма има по "Хоризонт" на БНР и по радио Фокус, като двете радиа са взели по 60 хил. лв., а Дарик получава 200 хил. лв. за година.   Програма "Човешки ресурси" рекламира най-много в БНТ, бТВ, Нова телевизия, ТВ 7 и ТВ Европа, също така на БНР, Дарик радио и радио Фокус. От програмата не казаха какви средства са дали на телевизиите. В комуникационния им план е посочено, че са предвидили близо 4 млн. лв. за популяризиране на програмата по телевизиите за 7 години и още 800 хил. лв. по радиа.   Оперативна програма "Транспорт", която има годишен бюджет от 3.7 млн. лв. за реклама през 2011 г., рекламира в телевизиите БНТ и ТВ7 и БНР и Дарик радио. От програмата отказаха да посочат какви суми са платили.   "Регионално развитие" има специализирана рубрика в ТВ7, като за излъчванията за една година в сутрешните блокове "Бодилник" или в предаването на Кошлуков през уикенда, телевизията ще вземе 200 хил. лева. Радио Фокус и Дарик получават по 100 хил. лв. за специализирани предавания, които ще излъчват в продължение на една година.   Единствената оперативна програма, която не е избрала ТВ 7 е, "Околна среда". Тя е предпочела да излъчва рекламата си за кампанията "Зелена България" по бТВ, като за три клипа е платила над 445 хил. лева. За излъчването три клипа по същата кампания бТВ радио е получило 43 хил. лв.   До края на годината дейността на "Околна среда" ще се пропагандира с двуминутни репортажи или дискусии по Нова телевизия и БНТ, като за половингодишните договори двете телевизии ще получат съответно 325 475 лв. и 230 000 лв.   По пет радиа текат клипове или специализирани рубрики за програма "Околна среда". Това са Дарик радио, БНР, БГ Радио, ФМ+ и радио Фреш. Договорите с тях са за периода от 16 май до края на годината, а сумите са различни. Най-много средства получава Дарик радио, с което единствено са сключени два договора – един за клипове за 51 700 лв. и друг за 20 специализирани предавания за близо 250 хил. лв.   Оперативните програми и тази за селските райони присъстват активно и в националните всекидневници. Някои от тях - предимно за селските райони и "Човешки ресурси" - пускат карета и в регионалната преса. Като цяло бюджетите на програмата за реклама в пресата са сравними с тези, които отделят и за използването на радиата, показват комуникационните планове на някои от програмите.   Разпределянето на поръчките   Изпълнението на кампании се възлага с обществени поръчки, като в средите на PR и рекламните фирми обикновено се знае предварително кои ще са предпочетените изпълнители.   Данните в публичния регистър за поръчките по оперативните програми от 2007 г. досега не са пълни, защото някои министерства не са подали информация в регистъра за победителите по някои от поръчките.   Рекламата на "Административен капацитет" по времето на министър Николай Василев беше поверено на консорциум "За диалог с администрацията", управляван от Моника Йосифова, собственик на "Актив груп". Те взеха над 1.2 млн. лв. за едногодишен договор. В момента тече избора на друг изпълнител за 350 хил. лв., който трябва да организира събития в продължение на година и половина. Офертите на кандидатите са отворени на 1 август, но в регистъра няма информация за избран изпълнител.   Няколко поръчки за избор на изпълнител текат в момента и по програма "Транспорт". Едната е за 830 хил. лв. за популяризирането на програмата в пресата до края на октомври 2013 г.. Другата е за 300 хил. лв. за избор на социологическа агенция, която да прави проучвания до края на октомври 2013 г. Въпреки че офертите са отворени още през лятото, изпълнителите все още не са избрани, казаха от Министерството на транспорта.   "Студио Златен век" на актьора Калин Сърменов е спечелило два договора за над 500 хил. лв. по Програмата за развитие на селските райони по времето на земеделския министър Мирослав Найденов. Единият е за пропаганда на биоземеделието, а другият е за рекламни клипове. Разпространението на тв клиповете за 550 хил. лв. е спечелено от обединение "Тандем – Труд". А това са репликите в един от клиповете, които поставят точна диагноза на състоянието на българското село:   "- Тоя рейс не стига, че идва веднъж седмично и пак закъснява. - Аз, ако имах пари щях да си купя автобус и да ви возя всеки ден до града. - А аз щях да оправя водопровода и уличното осветление. - Лекарски кабинет трябва да направят на село, че да ни прегледат всичките. - Че кой ще ни даде пари? - Чакайте, Европа дава пари по програмата за развитие на селските райони".

Прочети цялата новина

Свързани новини: