11/05/11 10:05
(http://e-vestnik.bg/)

За винената култура или как се сбогувахме с нещо, което не видяхме

През 2011 г. настъпи срив в продажбите. Да се продава вино в България никога не е било лесно

Дегустатор опитва вино на винарското изложение в Пловдив - Винария. Снимка: e-vestnik

Борбата с домашното вино и двулитровите пластмасови бутилки никога не е спирала, но в последните няколко години започва да ми заприличва на борба с вятърни мелници. Един от най-често развиваните въпроси по литература в училище е „Луд ли е Дон Кихот?” и в края на краищата повечето есета отговарят положително - да, луд е, защото не различава реалността от мечтите си. Моите есета споделяха различното мнение, че светът би бил едно по-добро място ако имаше повече донкихотовци в него.

Работата по общественополезни каузи е бавна, уморителна, неблагодарна и ползите ще се видят най-рано от следващото поколение. Освен това всички, които имат пряк търговски интерес от тези каузи се вбесяват като видят, че ти нямаш и постоянно ти вменяват мисли, постъпки и чувства, които и при най-голямо напрягане не можеш да си спомниш да си помислил, направил или изпитал.

Така е и с винената култура - със сигурност една от най-безнадеждните каузи в България тези дни. Безспорно не толкова важна, колкото нивото на здравеопазването, образованието или престрашилият се напоследък български расизъм, който винаги е тлеел в малките душици. Казват обаче, че по отношението към виното на една нация може да се съди за много други неща.

През толкова набеждаваната за кризисна 2010 година продажбите на вино все още бяха цвете в сравнение със срива, който настъпи в началото на 2011. И както с много други неща, истината лъсва в момент на криза. Цялата работа, свършена от малка група хора по популяризирането на виното като разумна, сетивно и интелектуално обогатяваща алтернатива, изтля пред очите ми като свещ. Клиентелата по ресторантите се завърна отново към бирата и ракията, някои преминаха към безалкохолни напитки, но не по здравословни, а уж по финансови причини. Хора с ненарушени по никакъв начин от въпросната криза доходи започнаха да се ограничават в потреблението на всичко, което им се струва лукс и виното се оказа едно от първите неща, които бяха зачеркнати от бюджета.

Неизбежният извод, който от години се дърпам да направя, сега вече ми се натрапи със страшна сила:

Българинът всъщност не обича вино, той само плещи глупости за траките и за това как българските вина са най-страхотните на света (подобно на постановките „най-красивите жени на света са българките” и „няма такава природа като българската”). Ако ти се гордееш със своето вино и го обичаш, ако то съпровожда храната ти и изобщо живота ти в ежедневието и в празничните моменти, тогава ти НЕ го изваждаш при най-малката опасност от потребителската си кошница, правейки място за спиртни напитки или още по-зле - за домашнярките. Отново започвам да чувам от все повече страни как то, домашното, било най-чистото и без химии. Самопровъзгласилите се био гурута волно или неволно наливат вода в мелницата на домашното вино, популяризирайки правени-недоправени, мъчени-недомъчени и в крайна сметка много измъчени отвари.

Подбраното още в лозето грозде се изсипва на поточна линия, която се движи достатъчно бавно, за да могат още 8 чифта ръце да отделят грозд или зърна, които не одобряват за елитно вино. Снимка: Петър Петров

Без това да е облечено във формалните дрехи на един икономически анализ, нека все пак да погледнем в какво състояние на духа се намират отделните участници на винения пазар у нас към края на 2011 година:

Вината - по-добри от всякога

Българските изби, проспали завладяването на пазара ...

Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване