(http://e-vestnik.bg/)
Гръцкото кълбо от парадокси
Газета.ру
Европа на практика кара Гърция да приеме пакета от финансова помощ въпреки мнението на гръцкия народ. Това предизвика политическа криза в Гърция: бе обявен референдум за европейската помощ и веднага бе отменен; правителството, току-що получило вот на доверие от парламента, след няколко дни подава оставка. Помощта на Европа, съгласувана с огромен труд, увисва: няма кой да я получи. Изобщо целият този гръцки въпрос повдига такова кълбо от противоречия в съвременното общество, че си заслужава по-внимателно да погледнем този проблем.
Парадокс първи. Лечение въпреки желанието на болния
Социалните допитвания показват, че гласуването на гърците на референдум би било срещу европомощта. Защо? Защото тя е съпроводена с приемането от страна на Гърция на програма за жестоки икономии в бюджета, а това означава - с намаляване на доходите на гърците.
Проблемите на обслужването на държавния дълг на страната са нещо далечно и неясно за обикновените хора. Нека политиците някак си да решават този свой проблем, но да не ни бъркат в джоба, смятат хората.
Щом Папандреу обяви референдума, световните финансови пазари се сринаха, а европейските политици осъществиха жесток натиск върху Гърция, твърдейки, че отказът от програмата за европомощта е равнозначен на излизането на страната от еврозоната, а след това и от ЕС изобщо. И гръцките политици се предадоха - отмениха референдума, като се ограничиха с искане на вот на доверие за правителството в парламента.
Кабинетът получи доверие, но толкова несигурно (само двама души от 300 ако бяха гласували иначе, и - оставка), че все пак предпочете да подаде оставка. Сега се сформира ново коалиционно правителство, което и ще получи европомощта. Управляващата партия предпочете да раздели с целия политически спектър, да размаже отговорността за тази стъпка. И новото правителство ще приеме програмата за европомощта въпреки желанието на народа.
А и какво да прави? Проблемът с държавния дълг трябва да се решава: не може да се правят заеми срещу 50% годишна лихва. А и срещу тези проценти вече не дават. Искаш не искаш, а ще се наложи, като няма доходи в бюджета, да орязваш социалните програми. И с европомощ, и без нея намаляването на доходите на гърците е неизбежно (в бюджета няма пари). И е смешно да се подлага на гласуване въпросът: искате ли това или не? Това е почти като референдум с въпроса - трябва ли Слънцето да залязва вечер.
Безсмислен въпрос с очевиден отговор. Защо да го подлагаш на референдум? Много е трудно понякога да убедиш детето да се съгласи да му се направи инжекция. Детето вече пет пъти е чуло, че инжекцията е необходима, но пак бяга. Така са и хората: дори разбирането за неизбежността от падането на доходите им не ги прави съгласни с това.
Парадокс втори. Помощ за кредитора, а не за длъжника
Ситуацията е просто като във виц: Европа на практика кара Гърция насила да приеме пакета от помощ. Да не говорим, че евробанките и застрахователите доброволно приеха да опростят половината от гръцкия дълг. А европолитиците се принуждават да притискат гръцките политици страната да се съгласи с това.
По принцип този парадокс е известен отдавна: малките дългове са проблем на длъжника, големите дългове - проблем на кредитора. Гръцкият дефолт болезнено, а най-важното, непрогнозируемо ще удари цялата банкова и финансова система на Европа. да не забравяме, че над една трета от гръцките дългове е в евробанки и дефолтът ще доведе до срив на банковата система с “ефекта на доминото”. Европа с огромен труд съгласува помощта за Гърция именно за да намали рисковете и да ги направи управляеми. С други думи - Европа помага не на Гърция, а на самата себе си. Оттук идва и друг парадокс.
Парадокс ...
Свързани новини:
Виж всички новини от 2011/11/09