И в Каталония - не боледувай по време на криза

Франс прес

Малкото каталонско градче Арбос има лекар още от 19-и век, а по-късно се появил и диспансер, работещ денонощно. От два месеца обаче, вечер персоналът си тръгва и чакалнята се пълни със съседи, които играят бинго или просто стоят там. В Арбос, както и навсякъде в иначе богатата област Каталония в Североизточна Испания, от това лято лекари и местни жители водят упорит кръстоносен поход в защита на здравната си система, заплашена от бюджетните съкращения.

За някои, като Антонио Морено, който е опериран вече шест пъти от рак, това е въпрос на оцеляване. “Не искам да умирам, имам амбицията да доживея до 120 години, а ако те продължават така, няма да успея”, доверява ни той, подпирайки се на бастуна си. Всяка седмица този 65-годишен човек пренебрегва заболяването си, за да се присъедини към протестиращите пред болница “Белвидже” - една от най-големите в Барселона. “Когато дойдох за последната операция, ми казаха, че не могат да ме оперират, понеже няма анестезиолог”.

“Заложен е животът на хората”, тревожи се Палома дела Кайе, санитарка в Белвидже. “Много пациенти, които трябваше да бъдат оперирани от сърце, бяха принудени да се върнат в къщи, тъй като интензивното отделение на сърдечната хирургия е затворено”, казва тя. “Бюджетът на болницата беше съкратен с 10 процента”, допълва доктор Тереса Фуентелсас. “За три месеца бяха закрити 300 легла (което прави една трета от болницата), както и половината от оперативните блокове”, разказва тя.

При катастрофалното състояние на финансите си каталонското правителство оряза тази година бюджета за здравеопазване с 10 процента, което ще рече с един милиард евро. Спряно е нощното обслужване на спешни случаи и спешните звена в диспансерите, намален е броят на леглата в болниците. За болните чакането да получат медицински грижи става опасно дълго.

“Не се разболявайте, в криза сме”, гласи огромен транспарант в чакалня във “Вал д’Еброн” - друга голяма болница в Барселона. От 17 години Арбос - градче с 5000 жители на час път с кола от областната столица - се ползва с лукса да има денонощен диспансер. “От 19 век тук винаги е живял лекар. Достатъчно беше да позвъниш на вратата му, по всяко време - ден и нощ”, разказва Монсе Гайего, общинска съветничка по здравеопазването.

По-късно бил разкрит диспансера, с който се гордеело цялото градче, а сега в девет часа вечерта лекарите и медицинските сестри се прибират у дома. Тогава мъжете от квартала се събират да вардят в полумрака на една електрическа крушка, седнали навън в пластмасови столове. Жените пък влизат вътре да играят на карти или бинго, понякога по цяла нощ.

На 89 години, въпреки крехкото си здраве, Монсерат Перес не би изпуснала за нищо на света тези странни “казино” нощи. “Идвам да настоявам да не спират линейките ни, тъй като в селището има хора, които живеят сами и няма кой да ги откара в болница”, казва тя. “Сложно е. Трябва да пътуваш 14 километра до най-близката болница, а стигнеш ли там, се нареждаш на опашка и чакаш по три-четири часа”, разказва 70-годишният Бернардо Гарсия Фернандес, седнал с другите мъже пред диспансера.

Болните не са единствените, които плащат цената на тези ограничения. За лекарите и сестрите стресът и тревогата нарастват, споделя Палома дела Кайе. “Претоварени сме с работа, тъй като разполагаме с по-малко средства”, обяснява д-р Кармен Перес, лекарка в барселонската болница “Санта Креу и Сант Пау” - една от най-старите в Европа, основана през 1401 г. “Това положение поражда допълнителен натиск, което на свой ред излага на риск качеството на медицинското обслужване”, допълва тя.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: