10 ноември и последните дни на комунизма - как изглеждаше София? + фотогалерия

11/10/11 00:37
(http://e-vestnik.bg/)

10 ноември и последните дни на комунизма - как изглеждаше София? + фотогалерия

Спирка на трамвай на “Граф Игнатиев” в София, 1987 г. Снимка: Изгубената България - lostbulgaria.com

22 години от свалянето на Тодор Живков и около 20 години от демонтирането на комунистическата система. Всъщност дали 20? Приемането на нова конституция, демонтирането на институции на тоталитарната държава още не значи падане на комунизма. Той е в главите на хората. Мнозина още са комунисти, дори да се наричат десни и да говорят против комунистите.
Днес има носталгия по онова време. Хората помнят младостта си, хубавите неща, забравят дефицитите, празните магазини, абсурдната държава.
Как изглеждаше София тогава? Как изглеждаха хората? Каквито и снимки да извади човек от онова време, картината няма да е пълна. Може би погледът на един чужденец е уловил по-добре абсурдите, отколкото хората, които бяхме свикнали с тях.
Следващите редове са от американския писател Бил Брайсън, известен със своите книги-пътеписи. Той е бил два пъти в София - през 1973 и през 1990 г., веднага след падането на Живков. Неговите наблюдения през 90-те години предизвикаха възмущение, когато бяха преведени като откъс. По-късно издателство „Едногорг” издаде всички книги на Брайсън. Следващият откъс, който е една фотография на България в края на комунизма, е от книгата „Един американец в Европа”:

***
Очаквах България с нетърпение. Това определено беше най-интересното, макар и не най-комфортното място, което бяхме посетили с Кац.
Спомням си, че София беше град с широки булеварди, а уличното движение беше толкова оскъдно, че хората с разхождаха по средата им и се отдръпваха, само колкото да мине някоя лимузина ЗИЛ, която вози партийни функционери до едно или друго мрачно министерство от оруеловски тип. През живота си не бях стъпвал в по-безвременен град. Просто нямаше белези, по които да познаеш кое десетилетие е. Формата на малкото автомобили по улиците, облеклото на хората, видът на магазините и сградите бяха странно незасегнати от модата.

Пленумът на 10 ноември 1989 г., когато е свален от власт Тодор Живков, управлявал еднолично 33 години. Снимка: Изгубената България - lostbulgaria.com

В София имаше мрачен и огромен универсален магазин, наречен ЦУМ, голям поне колкото “Селфриджис” в Лондон, който се простираше на пет етажа и не продаваше нищо, произведено след 1938 година - раздрънкани бакелитови радиоапарати, големи, груби писалки с мастило, които приличаха на нещо, което лорд Грейд би опитал да пуши, пишещи машини, задвижвани с пара и други подобни. Спомням си, че застанах на щанда за телевизори и радиоапарати, сред тълпа хора, които гледаха някаква историческа драма, в която двама актьори с бради, окачени за конци на ушите им, седяха и разговаряха в кабинет, чиито стени очевидно бяха нарисувани на картон. Телевизорът имаше - не преувеличавам - четириинчов кръгъл екран и това беше привлякло тълпата.
Прекарах в ЦУМ почти цял ден, обикалях изумен, не само защото продуктите бяха така невероятно остарели, но и защото цели семейства посещаваха магазина, сякаш беше някакъв чуден музей на науката и технологиите. Надявах се нещата да не са много променени.
Кацнах на летището в София малко след девет. Бюрото за обмен на валута беше затворено и тъй като не е възможно да купиш българска валута извън страната, на практика бях без никакви пари. Събудих заспал шофьор на такси пред главния вход и го попитах, дали може да ме закара до града срещу долари. Това е незаконно и вече си представях, как шофьорът ме издава на две момчета с дълги шлифери, но се оказа твърде щастлив, че ще се сдобие с твърда валута и за десетината километра до града ми взе 10 долара. Колата, древен Москвич, се придвижваше с помощта на ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/10/11 00:37 http://e-vestnik.bg/13099/10-noemvri-i-poslednite-dni-na-komunizma-kak-izglezhdashe-sofiya/