Разликата между телета и ветерани от войната или бюрократът като идиот

Един следовател разказва следната история от близкото минало, която добре илюстрира какви екземпляри виреят в съдебната система.

Той водил следствено дело за откраднато теле. На малка уличка накрая на едно градче или по-скоро село недалеч от София се заблудило едно теле. Спрял един малък пикап, отвътре излезли трима, свалили някаква дървена плоскост отзад и изтикали по нея в каросерията заблуденото теле. И после изчезнали яко дим.

Един-двама съседи нещо видели, но никой не разбрал какво става. Започва дело, намерили пикапа, привикали двама, случката започнала да се разплита. Да, ама спънки процедури, проточило се три години и половина.

И един ден следователят получава делото, върнато от наблюдаващ прокурор. Върху него е сложена резолюция: „Да се намери телето и да се направи следствен експеримент как го качват на същия пикап”. Следователят се облещил. Телето, най-вероятно било отдавна изядено или е станало грамаден вол.

Съдебната система е пълна с такива провлачени преписки с безумни резолюции, закъснели с по 3-4 години.

Разбира се, не само съдебната.

Ето каква случка с Комисията за защита на личните данни описва в блога си Григор Гачев:

На разговори в Държавна агенция „Архиви”, една от историите, които разказа единият от събеседниците ни от агенцията, ме остави без дар слово. И без понятие да се смея ли, или да плача.

По случай наближаващата 100-годишнина от Балканската война агенцията подема инициативата да се направи и оповести списък на всички български войници, загинали във войната. Юристите обаче казват: “Това е вид оповестяване на лична информация – нужно е разрешение от Комисията за защита на личната информация. Глупаво е, но законът го изисква.”

И тъй като законът е глупав, но е закон, от агенцията изпращат до Комисията за защита на информацията искане да им бъде разрешено да публикуват такъв списък. След неизбежното бюрократично забавяне, получават от Комисията следния отговор (цитирам по памет): “Моля да ни изпратите списък на всички от въпросните лица, които са все още живи.”

В случката на Гачев най-идиотското не е, че някакъв тъп бюрократ иска списък на хора, които би трябвало да са на 120 години. И той не знае за какво го иска - да върви там кореспонденция.

По-важно е, че самата идея да искаш разрешение от Комисията за защита на информацията да публикуваш списък на загинали в Балканската война е идиотска. Няма такъв закон. Да не би ЕГН-тата им да публикуват или номерата на паспортите и домашния адрес?

Да не обобщаваме съвсем, но чиновничеството в България е богато на идиоти. Че образованието им куца, е очевидно. Но може би е крайно време да им се прави поне по един тест за интелигентност.

Заслужава си такава идея да се разисква за следващите избори. Дали някоя партия ще се застъпи за нея?

Прочети цялата новина

Свързани новини: