Идеята за Европа на две скорости буди раздразнения и тревоги

Франс прес

Заради гръцката финансова криза Франция и Германия изразиха желание да ускорят икономическата интеграция на страните от еврозоната. Това поднови дискусиите около идеята за Европа на две скорости и породи многобройни тревоги на континента.

Френският президент Никола Саркози повтаря и повтаря това послание от седмици насам. “Трябва да се засили съгласуваността на икономическите политики в еврозоната”, заяви той в Брюксел, после в Кан (където се състоя форумът на Г-20) пред своите колеги - държавните и правителствени глави, а също и пред журналисти.

В телевизионно интервю преди две седмици Саркози уточни донякъде мисълта си: “Според мен, в еврозоната, между 17-те страни, няма достатъчно икономическа интеграция, а има твърде много интеграция в Европейския съюз с 27 членки, който при това ще се разширява”.

Във вторник той говори пред студенти в Страсбург (Източна Франция) и се реши подробно да представи визията си за необходимата според него Европа на две скорости.

“Ние сме 27 и очевидно се налага в един момент да се отворим за Балканите. Ще станем 32, 33, 34 - мисля, никой не смята, че федерализмът, тоталната интеграция е нещо възможно за 33, 34, 35 страни”, каза Саркози. И добави: “Ще има две европейски скорости - една скорост към повече интеграция в еврозоната и една конфедерална скорост в Европейския съюз”.

Във връзка с финансовата криза отново изплува твърде оспорваната идея за Европа на диференцираните възможности (”а ла карт”). Идея, която френският държавен глава открито споменава вече от много месеци. Преди месец Никола Саркози произнесе в Тбилиси реч, с която изненада и ентусиазира грузинските си слушатели - заяви, че “Грузия (трябва) да е свободна да изрази желание за сближаване с Европейския съюз и един ден да се включи в него”.

В тесен кръг хората от Елисейския дворец споделят, че около еврозоната ще израсне една Европа, заета с “политика в широкия смисъл на думата и със сигурността” - предвиждало се тя да включва северноевропейските държави, Балканите, Кавказ, Русия и… Турция.

Саркози впрочем реши да не стига толкова далеч, говорейки пред публика, но пледоарията му за икономическа интеграция в еврозоната вече разгневи държавите от ЕС, които не са нейни членки. Още повече че бе подета и в Германия, където външният министър Гидо Вестервеле отправи във вторник призив за “диференцирани” преговори за промени в европейските договори.

Тази перспектива дразни Лондон и предизвика наскоро оживен спор между Никола Саркози и британския премиер Дейвид Камерън. “Европа е по-силна, когато се движи напред в обща колона, а не с отделни кервани”, обобщи в сряда вицепремиерът Ник Клег.

Разтревожен, че проектът може да засили властта на отделните държави за сметка на европейските институции, председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу изостави в сряда обичайната си сдържаност и се изказа срещу идеята за “разделена общност”, като предупреди, че тя “няма да проработи”.

Съответно вчера Берлин и Париж се видяха принудени да опровергаят, че изобщо обмислят някаква еврозона в намален състав. “От месеци насам единствената цел на Германия (…) е да стабилизира еврозоната в сегашния й вид”, увери канцлерката Ангела Меркел. Същия тон възприе и Париж - обяви всички догадки в този смисъл за плод на въображение.

Решено е вече тези дебати да продължат на европейската среща на върха през декември, когато се очаква президентът на ЕС Херман ван Ромпой да представи предложенията си за подобряване на икономическото управление на Европа - на 27-членния и на 17-членния блок. Вчера комисията предупреди, че предстоящите промени няма да се правят “в ущърб” на държавите, нечленуващи в еврозоната.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: