Умберто Еко и Жан-Клод Кариер: Интернет прави невъзможно “проклятието върху паметта”

Това е най-човешкият разговор за книги, публикуван някога. Двама почти 80-годишни мъдреци, които нямат какво да губят, нито се борят за кариера или поклонници - ни съобщават истината за миналото, за настоящето и за бъдещето на най-старата медия - книгата.
Във време на агресивен профетизъм, на милитаристичен тип дебати и контра дебати, на гръмки дихотомични анализи и пазарни войни за облика на книгата трима мъдри мъже се забавляват. Обединили тройна доза ерудиция и остроумие, Еко, Кариер и Тонак пожелават цял свят да ги чуе: Това, което се случва днес, не е краят на книгата! И ни припомнят такива факти от генезиса и биографията й, че дори разколебаните да се съгласят: Мисията на гробарите на книгата - невъзможна. (Из предговора на доц. д-р Милена Цветкова към Умберто Еко, Жан-Клод Кариер “Това не е краят на книгите. Разговор с Жан-Филип дьо Тонак” на ИК “Ентусиаст”.) Предлагаме откъс от книгата.

Жан-Филип дьо Тонак

Как приехте забраната на „Сатанински строфи“? Фактът, че една религиозна власт успява да забрани публикувана в Англия творба, не е особено успокоителен…

Умберто Еко

Напротив, случаят със Салман Рушди би трябвало да ни вдъхне огромен оптимизъм. Защо ли? Ами защото всяка книга, осъдена от религиозна власт в миналото, не би имала шанса да избегне цензурата, а нейният автор би поел огромен риск - почти сигурно е, че щяха да го изгорят жив или да го прободат с кама. В света на комуникацията, който създадохме, Рушди оцеля, защото беше защитен от всички западни общества и книгата му не изчезна.

Жан-Клод Кариер

И въпреки това тоталната мобилизация на сили като в случая с Рушди не се повтори никога, за да се защитят други осъдени от ислямската фатва писатели, и те бяха убити, особено в Близкия изток. В тази връзка можем да кажем съвсем простичко, че писането винаги е било и си остава доста опасно занятие.

Умберто Еко

И все пак съм убеден, че в глобализираното общество имаме информация за всичко и това ни дава възможност да реагираме. Нима холокостът би бил възможен, ако тогава съществуваше интернет? Не съм сигурен. Всички начаса щяха да узнаят какво се случва. Същото се отнася и за положението в Китай. Въпреки че китайските ръководители полагат големи усилия да филтрират информацията, която достига до тамошните интернет потребители, тя все пак циркулира двупосочно. Китайците могат да разберат какво се случва в останалата част от света и ние можем да узнаем нещичко от онова, което става в Китай.

Жан-Клод Кариер

За да приложат цензура в интернет, китайците изобретиха доста хитри способи, но те не работят безотказно. Просто защото потребителите на мрежата винаги успяват да отбият удара. И в Китай, както и навсякъде, хората използват мобилните си телефони и правят клипове - заснемат всичко, на което са станали свидетели. После ги разпространяват по целия свят. Така че става все по-трудно и по-трудно да се скрие нещо. Бъдещето на диктаторите е доста мрачно. Ще им се наложи да действат подмолно и в пълна тайна.

Умберто Еко

Мисля си например за съдбата на Аун Сан Су Чжи. За военните стана много трудно да я ликвидират от мига, когато за нея се застъпи почти целият свят. Същото се случи и с Ингрид Бетанкур.

Жан-Клод Кариер

Все пак не можем да кажем, че на света няма вече цензура и произвол. Още сме много далеч от подобен успех.

Умберто Еко

Впрочем, ако цензурата може да се ликвидира чрез изваждане на информация, доста по-трудно е това да стане чрез добавяне на такава. Това е типично за медиите. Представете си следното: един политик, обвинен в корупция, пише писмо ...

Свързани новини: