Доц. Спасов: Много медии влязоха в ролята на брокери

50% от българските журналисти декларират политически натиск във времето преди изборната кампания в изследване, направено през август-септември 2011 г. от Асоциацията на европейските журналисти. Това заяви председателят на фондация "Медийна демокрация" доц. Орлин Спасов, предаде репортер на БГНЕС. Заради езика и аурата на премиера Бойко Борисов и неговото влияние сред хората, анализаторът Тодор Тодоров, който е наблюдавал реакцията на телевизиите в кампанията, допусна, че след политическата си кариера харизматичният министър-председател може да започне собствено ТВ предаване по подобие на това на Юлиан Вучков. По данни от изследване на "Маркет-Линкс" Бойко Борисов е най-споменаваното лице в кампанията и това потвърждава тенденцията, че изборите бяха центрирани главно върху фигурата на премиера, особено при президентския вот. Една от причините е, че Борисов еднолично избра Плевнелиев за кандидата на ГЕРБ. Очевидна е и информационната доминация на партия ГЕРБ и свръхприсъствието на Борисов, посочи в анализа си доц. Орлин Спасов. Назад в медиите остана темата за местните избори, допълни той. Ключовите субекти, които участват във формирането на мнение са били партийните ръководители, което показва, че кандидатите на ГЕРБ и БСП нямаха силно изразен мажоритарен елемент, посочи анализаторът. Вижда се и устойчивото позитивно отношение в пресата към Бойко Борисов, с изключение на в. "Сега" с открито негативното си отношение към него, каза Спасов. Прави впечатление обратното в медийната нагласа към Станишев, която е подчертано отрицателна, близка до тази към Доган. Отношението към Калфин е сравнително положително, а към Кунева - по-скоро негативно-неутрално/ особено изразен с отрицателното си отношение към нея е бил в. "Стандарт"/. В зоната на негативното е отношението към Волен Сидеров в медиите, което не означава, че национализмът е преминал в историята, отбеляза доц. Орлин Спасов. Плевнелиев акумулира най-много и позитивни публикации, което му дава медийно предимство, Калфин също се радва на позитивизъм, но и на критика, при Кунева има превес на негативните публикации, а Сидеров е изтласкан в зоната на негативното, коментира председателят на медийната фондация. Трудно е на тази база да се направят преки изводи за характера на кампанията, но е налице видимото отношение между нивото на медийната подкрепа и резултата от вота, заяви Спасов. При Плевнелиев позитивното отношение е 6 пъти повече от негативното, при Калфин позитивното отношение е 1.7 пъти повече от негативното, но това е ефект по-скоро на платената от БСП кампания, а подкрепата от Стефан Данаилов за Калфин няма особен медиен израз, подчерта Спасов. При Кунева негативното отношение е 1.9 пъти повече от позитивното и тя е превърната в мишена за медиите. Докато при Сидеров това е обяснимо, към Кунева имаше организирана мощна кампания, която няма как да бъде друга, освен платена на терена на почти всички медии и главно - на жълтите, отбеляза анализаторът. Тя бе третирана почти като ДПС, като "опасния трети" и медиите допринесоха за минимизиране на възможностите на алтернативните играчи извън двубоя между ГЕРБ и БСП, е оценката на доц. Спасов. На тези избори беше плащано за видима политическа реклама, за скрита политическа реклама, която отчасти ще бъде отчетена и за черен пиар, за антикампании, средствата, за които изобщо няма да бъдат отчетени, каза той. Това показва, че на терена на медиите се появи явление почти идентично с феномена купуване на гласове - паралелна сива икономика, която търгува с медийни послания и влияние, според Спасов. Много медии влязоха в ролята на брокери между кандидати и политически сили, категоричен е той. Нараства тревогата за свободата на словото у нас, медиите като че ли загубиха много от ценностните си ориентири, посочи Спасов. Във всекидневната си работа медиите се ръководят от краткосрочни и средносрочни цели за печалба около властта. Това се усеща от журналистите като загуба на свобода, а медиите се възприемат като бизнес структури, добави той. Така самата журналистика започва да се асоциира с работа в бизнес офис. Вторият извод сочи, че медийното законодателство не се използва като средство за натиск и медиите продължават да действат в рамките на демокрацията, но това е ограничен плурализъм на силните дисбаланси, напомни Спасов. Големите влиятелни медии не поемат рискове и се придържат към статуквото и те сами се превърнаха в част от проблема, отбеляза анализаторът. /БГНЕС /www.bgnes.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: