Голямото завръщане на Н.П. Читателя

11/18/11 00:58
(http://e-vestnik.bg/)

Голямото завръщане на Н.П. Читателя

Дискусия във Фейсбук донесе радостната вест, че в България има четящи хора и литературни вълнения

Калин Терзийски Снимка: Булфото

Случи се.
В родното интернет пространство за първи път от мноооого време насам се развихри истинска литературна дискусия. Не дискусия – направо битка! Конвенционални нрави, страсти, интелектуални вопли, снобски напъни и истинско слово се сборичкаха като предизвикаха голямото възраждане на ЧЕТЕНЕТО. Не, не пиарски кампании като Голямото четене, нито пък като Малкото четене – на ЧЕТЕНЕТО.
Искрата на вечния спор кое е литература, а кое - паралитература запали един млад критик и писател - Ангел Игов - с публикация във в. „Култура” под заглавие „Разтърсващо. Без натоварване” (виж тук).
Факлата пламна във Фейсбук след изявлението на засегнатия от критиката автор - Калин Терзийски - на личната му страница. След това „Либерален преглед” препечата по-голяма част от дискусията, която спонтанно се превърна в явление (виж тук).
Десетки привърженици на най-продавания в момента български автор самоотвержено сложиха гърди на амбразурата и защитиха своя любимец с всички позволени и непозволени словесни оръжия. В баталните сцени се включиха млади и стари, четящи и глупци, интелектуалци и псевдоинтелектуалци, техничари, графомани, учителки, литературоведи, ученички даже…

Писателят Калин Терзийски е автор на „Алкохол”, „Лудост”, „Любовта на 35 годишната жена”, на спечелилия му наградата за литература на ЕС разказ „Има ли кой да ви обича”, на други кратки форми, включително и в мерена реч, на сценарии за тв предавания.
Разразилата се дискусия не е просто едно от многото, ежедневно подпалвани във Фейсбук от публични и не толкова публични личности бързолумващи, но краткотрайни пожарчета на славата, рекламата и пиара. Тя не е панаир на суетата.
Читателската битка в защита на словото на Терзийски си е парекселанс явление. Близо 200 души застават зад любимия си автор. Доста по-малко са защитниците на Игов. Има и безпристрастни мъдреци, които отсичат, че всеки е прав за себе си и работата на критиците е да критикуват, а на писателите да не приемат критиката.
Но тук въпросът е не дали прозата на Калин Терзийски е вид чалга от типа „fast food”. Не става дума и дали е истинно твърдението на младия критик за „ този тип литературен вкус: всъщност, антилитературен, защото иска от литературата да не бъде фикция, а да бъде „истинска“. На практика, това е абсолютно точен книжен аналог на телевизионното риалити-шоу.”
Не е важно кой прав и кой крив в дефиницията на паралитература, субкултура и постмодернизъм, на реалност и художествена измислица, на езикова музика и схематичен изказ. Новината в тази буря в чаша вода е, че хората в социалната мрежа не се карат за политика, за социални помощи, за мача „Левски-ЦСКА”, за убийството на Кадафи, за титлата на Стоичков, за заплати и пенсии, за цигани или за цената на бензина. Те се карат за литература! Те са ПРОЧЕЛИ или ще ПРОЧЕТАТ романа, те са развълнувани от него, те са силно впечатлени от автора му, те са прекарали прочетеното през ума и сърцето си, имат позиция, могат да пишат за своите литературни преживявания. Някои от тях фанатично защитават любимеца си.
Игов засяга читателите на Терзийски като обобщава, че в училище е насаден „…култ към изповедната поезия, големите страсти, силното любене и мразене. Много български читатели смятат, че ако поетът – или белетристът – не си „излее душата“, то няма въобще какво да се чете в писанията му…”
Калин отвръща: „… аз съм професионален писател от много години и мога да пиша и изключително заплетена и витиевата философска проза, както и причудлив и неразгадаем сюрреализъм. Но не го правя. Пиша както изискват от ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/18/11 00:58 http://e-vestnik.bg/13172/golyamoto-zavrashtane-na-np-chitatelya/