Въпреки съпротивата ЕЦБ е готова да действа гъвкаво

Европейската централна банка е готова да действа гъвкаво в отговор на дълговата криза в еврозоната въпреки откритото противопоставяне на група политици от ЕЦБ, посъветвани от Германия, срещу евентуалното решение на банката да впрегне в борбата съкрушителната си огнева мощ.
Водената от Германия група се съпротивлява срещу международния натиск върху ЕЦБ да отговори по-решително на кризата и дори да действа като кредитор от последна инстанция за правителствата – сценарий, който според групата ще застраши антиинфлационния мандат на банката.
Опасенията на тази група, ръководена от германците Йенс Вайдман и Юрген Щарк, отразява преобладаващите нагласи в ЕЦБ, че натискът върху попадналите в капана на кризата правителства за извършване на реформи не трябва да отслабва чрез никакви интервенции от страна на ЕЦБ.
Членовете на ЕЦБ извън тази група обаче са готови да използват противоречивата програма на банката за закупуване на облигации, за да помогнат за понижаване разходите на правителствата по вземането на заеми, ако те достигнат неустойчиви нива, какъвто е случаят с Италия.
Външни наблюдатели смятат, че ЕЦБ трябва да играе по-голяма роля, защото правителствените лидери не успяват да дадат надежден политически отговор, а тяхната нерешителност превръща банката в единствената институция със способността да понижи растящата цена на заемите.

Притисната в ъгъла

„Европейските лидери оставиха кризата да им се изплъзне и тя вече почти е извън контрол, смята Гари Шинаси, бивш служител на Международния валутен фонд, който в момента консултира редица централни банки и правителства. Европейската централна банка е притисната в ъгъла и е единственият мост, по който да излезем от кризата.“
Идеята за ЕЦБ като „мост“ е добре приета в банката, където преобладава схващането, че програмата за закупуване на облигации може да се използва като междинно средство, което да облекчи отчасти натиска върху разтърсените от кризата правителства.
Този мост може да ни отведе до някакъв успех и именно затова ЕЦБ иска правителствата да приложат реформи за стабилизиране на икономиките си, така че те да бъдат по-здрави във фискално отношение и да успеят да си възвърнат доверието на финансовите пазари.
Доходността по италианските облигации се повиши до неустойчиви нива миналата седмица и принуди италианския премиер Силвио Берлускони да напусне поста си на фона на оттеглянето на ЕЦБ от пазарите на държавен дълг.
Представителите на ЕЦБ приветстваха избирането на Марио Монти за нов премиер на Италия и очакват с нетърпение администрацията му да изготви антикризисни мерки, които да възстановят доверието в затруднените италиански публични финанси.
Дотогава ЕЦБ е решена на нови методи, стига да възникне необходимост, казват запознати с дейността на банката специалисти. Някои нейни представители извън водената от Германия група вече подсказаха готовността си за по-творчески подход.
Марко Кранец, шеф на словенската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, редом с Вайдман, заяви пред агенция Ройтерс в събота, че италианските реформи за свиване на държавните разходи се движат в правилната посока, а ЕЦБ е подготвена да помогне на правителствата длъжници, стига това да не застрашава ценовата стабилност.
„Може да бъдем гъвкави“, казва Кранец. Той отказа подробен коментар по закупуването на облигации от институцията, но заяви, че ще стигне „докъдето трябва“.
ЕЦБ отново купи италиански правителствен дълг миналия четвъртък, след като доходността по 10-годишните държавни ценни книжа мина прага от 7%, маркиращ зоната на непосилно високи лихви за задлъжнялата държава.
Пренасянето на кризата към Италия разби на пух и прах сключената през октомври сделка за допълнително подпомагане на Гърция и нови правомощия за Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕFSF), коментира високопоставен дипломат от ЕС, така че европейските лидери отново са обърнали взор към Франкфурт. „Италия промени картината“, казва той.
Вайдман категорично отхвърли идеята ЕЦБ да действа като кредитор от последна инстанция за правителствата, като отпусне директно пари на Международния валутен фонд или постави различен лихвен таргет за отделните страни.
Има и по-меки варианти, като това ЕЦБ да увеличи придобиването на облигации, а също и вероятността EFSF да увеличи потенциала си чрез услугите по рефинансиране на централната банка на еврозоната.
Френският министър на финансите Франсоа Бароан повтори в сряда позицията на Париж, че EFSF трябва да получи лиценз за банкиране. Подобен ход ще позволи на фонда да заема от ЕЦБ, но Берлин е твърдо против идеята.
Все още е възможно и по-гъвкаво прилагане на програмата за придобиване на облигации.
Използването на този инструмент се определя ден за ден от шестчленния Изпълнителен съвет на ЕЦБ. Щарк има сериозно влияние в него, но той ще напусне организацията още тази година в знак на протест срещу програмата. Неговото място ще заеме прагматистът Йорг Асмусен.
Кадровата промяна съвпада по време с растящия политически натиск от Франция и държави извън еврозоната за по-активна намеса на ЕЦБ в кризата.

Основание за намеса

Така притисната от обстоятелствата, най-малкото зло за ЕЦБ вероятно е да разшири програмата за купуване на облигации и частично да „стерилизира“ покупките, като извлича равностойна сума от пазара.
Това ще е политиката на количествено улеснение, използвана вече от Федералния резерв на САЩ и Bank of England.
Към момента ЕЦБ „стерилизира“ покупките си на облигации със седмични операции за абсорбиране на ликвидност с общия размер на придобитите активи, така че да не увеличава директно паричното предлагане. Ако ЕЦБ не „стерилизира“ покупките напълно, ще вкара в действие количествено улеснение.
Германците, обременени от кошмарния спомен за хиперинфлацията през 20-те години, не желаят да поемат по този курс. Икономическото забавяне и заплахата от дефлация обаче могат да осигурят на банката доводите, с които да убеди Берлин в необходимостта от количествено улеснение.

Прочети цялата новина

Свързани новини: