Партньорството в Тихия океан – новата игра на супердържавите

Новата инициатива на САЩ – Транстихоокеанско партньорство /ТТП/, предизвика много спорове и размишления. Това не подмина и Япония. Още повече че побързаха да я включат в тази структура като най-перспективен участник. В действителност не всичко изглежда така просто, се казва в коментар на професора от университета „Яманаси Гакуин“ Константин Саркисов.
Японците дадоха свое по-точно определение на Транстихоокеанското партньорство. На японски то звучи като Транстихоокеанско икономическо партньорство. Въпросът не е в името, а в същността. В руските медии веднага беше вдигнат шум. На мнозина им се стори, че САЩ за пореден път се опитват да заговорничат и в този случай да "изтласкат" от региона Китай и Русия. Но ако по отношение на последната даже не е ясно защо, то без Китай никаква "затворена" или конфронтационна формула просто няма да работи. Това е нонсенс, който е очевиден за Токио. Очевидно е и за Вашингтон, където отдавна са разбрали, че е нереално Китай да бъде възпиран.

Хвърлена ръкавица

Опитвайки се да реши "китайския проблем" чрез гръмко заявено "стратегическо партньорство", а след това с безрезултатен натиск, Вашингтон, както изглежда, е решил да действа по друг начин – да създаде под носа му мощен пазар /но не блок – времето на икономическите блокове е безвъзвратно отминало/ с нови правила на играта, по-строги, отколкото съществуващите днешни транснационални структури, за да постави Китай пред избор – или да приеме тези правила, или да приеме хвърлената ръкавица.
"Голямата политика" в тази американска инициатива присъства в пълен обем. Това е преди всичко ярко изразената алтернативност на новия пазар на китайската доминация в Източна Азия. Стремежът да се покаже на всички страни от региона, че Китай е хубаво нещо, но целият свят не се върти около него. Съществуват и други ресурси за икономически растеж. Преди всичко в самите страни от планирания пазар при условие на интелигентно, сплотено регионално партньорство на по-високо ниво. При това никой не казва: престанете да търгувате с Китай, или да получавате от него кредити. На страните от региона им се казва: в новата структура вие ще получите допълнителни козове в отношенията си със същия този Китай.
По същество става дума за съчетание на вече сформиралата се икономически мощна и набираща сила Азиатско-Тихоокеанска ос с център в лицето на Китай и Транстихоокеанската - с център в лицето на САЩ. За държава, губеща в относителни и даже абсолютни стойности своите лидерски икономически позиции в света, това е шанс да "убие два заека" - да уравновеси китайския център на сила и да даде нов стимул на своето собствено развитие, което остава слабо и неустойчиво.
Този подход не само устройва Япония, но именно за нещо подобно страната мислеше през всичките тези години, опитвайки се и почти безрезултатно "уравновесявайки" Китай. Токио беше инициатор на провеждането на Източноазиатската среща на върха, въвличайки в нея Индия и Австралия, макар Пекин да се мръщеше: каква е тази Източна Азия. Първоначално американците не бяха във възторг от идеята за Източноазиатска икономическа общност в тесен смисъл /десетката от АСЕАН плюс Япония, Китай и Южна Корея/, опасявайки се не толкова от затвореността на структурата, колкото от това, че останали сами срещу Китай, тези страни ще бъдат погълнати от него.

Игра за лидерска позиция

Сега и японското правителство се отказа и, както изглежда по всичко, за дълго от идеята за Източноазиатска общност, лелеяна от първия глава на кабинет на демократите Юкио Хатояма. В тези условия структурата на Източноазиатската среща на върха, в която Япония успя да "разреди" присъствието на Пекин с другия азиатски "гигант" - Индия, изглежда по-балансирана. На срещата, която започна на остров Бали на 17 ноември, САЩ за пръв път бяха представени от своя президент.
Транстихоокеанското партньорство е нова игра на икономическите супердържави за лидерска позиция, и в нея не само Русия, но и даже Япония не са първостепенни играчи. Предлаганите като основни взаимни договори за безмитна търговия и свобода на инвестициите ще имат по-строги параметри. За Япония либерализацията в предлаганите рамки трябва да засегне неконкурентоспособните отрасли на земеделието. Животновъдите в Кюшу вече заявиха, че ще се наложи да се разделим с млечните крави и въобще да се постави дебел кръст на животновъдството, а производителите на ориз започнаха да говорят същото за тяхната светая светих – ориза. Производителите на захар от захарна тръстика и батати напомниха, че цените на японската захар са четири пъти над вносните.
На завърналия се от Хонолулу премиер Йошихико Нода му се наложи на следващия ден да се отбранява от острите въпроси в бюджетния комитет на горната камара. Въпросът за оцеляването на земеделието е толкова политически чувствителен, че една грешна стъпка и опозицията ще успее да го накара да разпусне парламента и да насрочи предсрочни избори, на които демократите могат да очакват съкрушително поражение. Но той направи най-важното, за което го хвали и пресата, и политиците. Нода взе принципното решение да се започне процес на проучване на условията и последващо влизане в новата организация, след като всички въпроси бъдат решени.
За Русия, изхождайки от прагматичната същност на нейната политика, е опасно да мисли дълго дали да участва или не, в Транстихоокеанското партньорство. Трябва положително да се оцени перспективата на тази инициатива, като не обръщаме внимание на антиамериканската параноя, прокитайската сантименталност и стратегическите сметки. Време е, както и на Запад, да направим своя избор именно сега, докато става дума за политическо решение, а детайлите от икономически характер могат да бъдат решени в движение, както постъпва в този случай Япония. Най-важното е да започнем.

Прочети цялата новина

Свързани новини: