Европейският пост на Станишев - шамар за Първанов и Борисов

Избирането на Сергей Станишев за лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС), която в момента е втора политическа сила в Европейския парламент и с нелоши шансове да стане първа, е признание за България, както и реабилитация за правителствения мандат на бившия премиер. Досега български политик не е заемал председателски пост на която и да е европейска партия.   Новата европейска позиция на Станишев би следвало да има и важни вътрешнополитически следствия в България. Образно казано, това ще е своеобразен тест може ли да си пръв в града и последен на село, като се има предвид, че от две години Станишев е любимата "боксова круша" на премиера Бойко Борисов, който оправдава с него всички минали и настоящи управленски провали, а в същото време е под натиск вътре в БСП да се оттегли от лидерския пост и да разчисти терен за президента Георги Първанов.   Станишев поема кормилото на ПЕС в ключов момент не само за европейската левица, но за цяла Европа, когато правителствата на страните членки са заставени да търсят трудни решения за безпрецедентната дългова криза, за ревизия в основополагащите правила на ЕС и ред други въпроси, изискващи съгласуване на политиките, сложни компромиси и баланси.   Малко известен факт е, че преди всяко заседание на Европейския съвет или Съвет на министрите, държавните и правителствените ръководители или съответно министрите на страните членки провеждат партийни срещи. На тези неформални форуми, в които участват и председателят на ЕК или негови заместници, както и шефове на Европарламента, се излагат позициите, които ще бъдат защитавани, изглаждат се различията между страните, като в крайна сметка се оформя консенсус какво становище ще заемат по дадена тема в Европейския съвет.   С други думи, оттук насетне Сергей Станишев вече е в друга категория. Той ще има директен досег с най-влиятелните фигури в ЕС и ще има думата за най-важните решения в общността.   Независимо какво мислят или говорят за него Бойко Борисов или други високопоставени фигури от ЕНП, те трябва да се съобразяват с него, защото той вече е позициониран в "голямата игра" в Брюксел.   Избирането на Станишев за лидер на ПЕС освен това показва достатъчно красноречиво на кой български политик залага европейската левица. Това беше ясно и преди, когато ръководството на ПЕС даде да се разбере, че не подкрепя проекта на Първанов АБВ.   Немалко социалисти обаче смятат, че европейският пост на Станишев ще разреши без сътресения лидерския конфликт в партията, като сегашният председател се оттегли на работа в ПЕС и остави БСП да си избере нов водач. Дали нещата ще се развият точно така, предстои да се разбере.   Но при всички случаи Станишев вече ще има много силен лост за влияние върху процесите в БСП, а за опонентите му ще е трудно и непрепоръчително да наложат нов лидер, който не се ползва с подкрепата и доверието на ПЕС.   В момента всички български партии се занимават с реденото на пъзела за парламентарните избори през 2013 г., като дори проведените през октомври местни и президентски избори минаха по-скоро като репетиция за следващия вот. След като консолидира властта си на сегашните избори, Бойко Борисов назова Първанов и Доган като свои основни опоненти за следващите. Остава да видим дали новото европейско поприще на Станишев ще наруши избрания от Борисов модел.   Отделен е въпросът дали Станишев ще съумее да демонстрира лидерство на европейската сцена. Той влиза пълноправно и управленски в голямата европейска политика, макар че досегашният му опит е минал най-вече в това да лавира между различните бизнес и партийни интереси в правителството на тройната коалиция, между враждуващите крила и дребни интриги в собствената си партия.   Фактът, че успява да се задържи на върха, не е маловажен, но това се дължи до голяма степен и на обстоятелството, че противниците му в БСП не успяват да се обединят и да му противопоставят единна алтернатива.   Не на последно място, оглавяването на Партията на европейските социалисти от българин е първата рязка разграничителна линия между БКП и БСП. Това е първият маркер, както в международен, така и в национален план, че у нас се появява модерна, нова левица, нямаща нищо общо с репресивната комунистическа партия, чийто символ в политиката заради агентурния си псевдоним – Георги Първанов, остава все така непризнат.

Прочети цялата новина

Свързани новини: