Управляващите не приеха да се начислява лихва върху забавени плащания

Управляващото мнозинство не прие предложението кредиторите да имат право да начисляват лихва за забавени плащания, извършвани като възнаграждения по търговски сделки за доставка на стоки или услуги, независимо дали са между предприятия или между предприятия и държавни органи.   Предложението бе внесено като проектопромяна в Търговския закон от депутата от левицата и бивш финансов министър Пламен Орешарски и бе отхвърлено в пленарната зала.   Мотивът на вносителя бе, че забавянето на плащания от министерства, агенции и общини е станало финансово привлекателно заради бавната процедура на обжалване и неплащането на лихви за просрочие. Така на практика белрихвено се кредитира държавата, а бизнесът остава с блокирани средства, често изправен пред фактически фалит.   Според неофициални данни държавните органи дължат на бизнеса за извършена работа или доставка на стоки и услуги над 600 млн. лв., като извършват разплащанията си с няколкомесечни закъснения, притискайки бизнеса с данъчни и процедурни номера. А междуфирмената задлъжнялост достига 60% от БВП.   Предлаганите изменения предвиждаха сроковете за плащане да не надвишават 30 календарни дни, освен ако в договора са обосновани спецификата и определени условия за удължаване до 60 календарни дни.   Лихвата за забавяне не може да бъде по-малка от законната (основен лихвен процент плюс десет процентни пункта), бе записано в проекта. Освен това кредиторът има право да получи минимална фиксирана сума от 80 лв. и на обезщетение за други извършени разноски по събиране на вземането.   Петър Димитров от Коалиция за България отбеляза, че управляващите е трябвало да внесат текст в Търговския закон, съгласно директивата на ЕК по проблема, приета още на 16 февруари т. г. Според неговите данни около 400 млн. лв. не са разплатени с фирми.   Заместник-председателят на ПГ на ГЕРБ Валентин Николов информира, че има работна група, която се занимава с привеждането на европейската директива към нашето законодателство.   Фискът не е единственият съществен елемент на финансовата стабилност, много важно е да се направи анализ на фирмената задлъжнялост, защото проблемът е огромен и застрашава финансовата стабилност, защити законопроекта Йордан Цонев от ДПС.

Прочети цялата новина

Свързани новини: