Анжела, театърът, поезията и инвалидната количка

11/25/11 04:37
(http://e-vestnik.bg/)

Анжела, театърът, поезията и инвалидната количка

Анжела и съоръжението, с което слиза от балкона на първия етаж на блока в “Люлин”, където живее. Снимка: авторката

Анжела Пенчева е на 44 години. Пише поезия. Обича да излиза навън, да общува с хора. Обича природата, театъра, музиката, книгите. Живее в Люлин. Жена с усмихнати очи, при всички случаи би ви допаднала и ще имате какво да си кажете. Има само една подробност – Анжела страда от церебрална парализа вследствие на лекарска грешка. Случило се е далеч назад във времето - още при раждането - не я изваждат навреме и за кратко остава без въздух, което й нанесло непоправими увреждания. Поради това има проблеми с говора и леко лицево изкривяване.

В първия момент, ако не сте срещали по-рано човек с подобни проблеми, може да се изненадате. После свиквате и научавате всичко това, с което започна описанието за Анжела. „Родена съм с увреждане на центъра на движението с диагноза „Детска церебрална парализа”. Всички видове движения при мен са увредени, поради което съм в инвалидна количка”, пише Анжела.

Майка й, Елена Пенчева, пенсиониран счетоводител, е свикнала често да говори от името на дъщеря си, понеже Анжела има проблеми с говора. На едно от многото пътувания за лечение в чужбина една чехкиня казва на майка й, че Анжела не трябва да бъде скривана, а показвана, за да свикват хората с нея.

Хора и предмети в живота на Анжела

„Учила съм само до трети клас включително, поради трудно осъществяване на обратната връзка, поради проблеми с говора от моя страна. Когато започнах 4-ти една учителка по руски дойде за пръв път у дома и започна нетърпеливо да ми задава различни въпроси, а така аз не започнах да говоря, защото нямаше да ми разбере нищо и тя си отиде.

Така малко по малко всичките учители престанаха да идват. На другата година пак опитах с два предмета - български и математика. Но този път учителката по български дойде веднъж в 23 часа вечерта и така аз се отказах от образованието си, защото ми беше омръзнало все да чакам учителите, а може би това бе най-голямата ми грешка в живота, обаче тогава не съм мислила за последствията – останах без диплома.

Дъската с букви и надписи, която помага на Анжела в общуването. Снимка: авторката

Понеже и говорът ми е затруднен, допреди няколко години комуникирането с другите също ми беше проблем, бих казала голям, понеже говоря бавно и хората, които не ме познават, не ми разбират. Обаче сега вече не е така, защото съпругът на психоложката направи за мен една масичка, която се монтира към количката ми. На нея са залепени буквите и по този начин, посочвайки ги, се разбирам с хората, но след малко общуване с моя милост, те започват да ме разбират и без масичката”.

Анжела се смее щастливо, когато има гости. Тя е конструирала от стаята си цял свят, в който мислите и тялото й се чувстват комфортно. Там са компютърът, книгите, гимнастическите уреди, приспособленията за изправяне и раздвижване, сред които – т.нар. проходилка. Слизането по стълби с инвалидна количка е трудно дори от първия етаж, където живее, затова преди години Анжела пише до един завод за производство на асансьори. В писмото си отправя молба за специална поръчка –специален асансьор, който би улеснил живота й и този на близките й.

Случва се малко чудо и оттам изпращат асансьора, с който Анжела може да слиза директно от терасата навън. Има малка табла с букви, които тя посочва с пръсти и съставя думи. Анжела има нужда от буквите, заради силната й нужда да се ...

Прочети цялата новина

Публикувана на 11/25/11 04:37 http://e-vestnik.bg/13226/anzhela-igrae-v-teatar-v-invalidna-kolichka/