Хваленето на наследството на Живков е плод на същото ниско чело и правешки манталитет

Mediapool съвместно със сп. "Диалог" продължава публикуването на мнения, интервюта и анкети с български общественици и учени - философи, историци, социолози, правозащитници, юристи, журналисти, писатели, публицисти – по повод на видимите опити за идеализиране на образа на Тодор Живков и историческата реабилитация на политиката му на фона на безкритичността на голяма част от българските медии.   Как приемате неотдавнашните тържествата по случай годишнината от рождението на Тодор Живков?   С омерзение.   Как ще коментирате думите на премиера Бойко Борисов (в тв предаване от ноември 2010) : "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. 20 години ние само приватизираме това, което е било построено тогава"   Направеното за 33 години управление на Живков всъщност никак не е добро: най-лошата инфраструктура в Европа, неефективна, но тровеща природата тежка индустрия, унищожаване на българското село, вечен дефицит и опашки за тоалетна хартия и какво ли не, режим на тока.   Номенклатурата, неизтребимият и до днес апарат на репресивните служби като Държавна сигурност (ДС), престъплението, цинично наречено "възродителен процес”, концлагерът в Ловеч, затворите и интерниранията, убийството на Георги Марков, разстрелът на стотици германски младежи в опита им да преминат българската граница, превръщането на България в нарицателно име за безпрекословно подчинение и сервилност на СССР, за тероризъм и трафик на оръжие (Кинтекс).   Словосъчетанията като "български чадър”, "българско мнозинство” и "българска следа”, които и до днес се използват в европейските езици – списъкът действително е дълъг, но твърде тягостен.    Хваленето на подобно наследство, изобщо съизмерването с  правешкия "исполин" само говори вече за също тъй ниско чело и сроден манталитет и най-вече навява тягостни мисли на онези, които не са забравили не само просташкото говорене и евтиния тарикатлък на Живков, но и безскрупулността му и безогледното му вкопчване с всички средства във властта.   В интервю за електронно издание историчката Искра Баева твърди, че Тодор Живков е: ”добър политик и е държавник, който мисли не толкова за своето собствено битие и богатство на семейството, както си мислихме тогава, а по-скоро за държавата и как да се развива тя. И няма как да избегнем резултата, че през годините на неговото управление тя се развива относително добре с много грешки и отклонения, но е постигнато твърде много.”   И още: "В момента хората го обичат или си спомнят за него с добро, преди всичко защото се сблъскаха с един нов вид политически елит, който живее по съвсем различен начин, който има други интереси”. Съгласни ли сте с тази нейна оценка?   Искра Баева е част от онова наше академично съсловие, което под прикритието на "научни” позиции е наето със задачата идейно да изпере наследството на тоталитарния режим. Преди просто бяха по-внимателни и се мъчеха да говорят по-сложно, за да изглежда учено – за модернизация, нормализация, трета мрежа и какво ли не.   Сега госпожа Баева не ни казва друго, освен, че е дошло времето с облекчение да захвърли наукообразната маска и да се върне към предишното славно каканизане в  хвалебствията към любимия й вожд, което поне не изисква и минимални умствени усилия.   Как приемате факта, че повечето български медии отбелязаха безкритично честванията в Правец?   С отвращение. Сервилността и невежеството на българските медии само затвърди дългогодишната ми вече нагласа изобщо да не ги следя, с изключение на два-три електронни сайта.   *Професор Владимир Градев е бивш посланик на България при Светия престол, Кавалер на големия кръст на Пиевия орден, Кавалер на големия кръст на ордена Pro merito melitense, носител на международна награда на фондацията “Foyer des artistes” за 2005 г. за принос в областта на дипломацията, почетен член на Старата флорентинска академия “Coleggio dei nobili”, Член на международния комитет на Les Etats généraux de la psychanalyse и автор на над 70 научни публикации, от които много на френски, английски и италиански език.

Прочети цялата новина

Свързани новини: