Частична приватизация може да спаси изпадналата в несъстоятелност БДЖ

В условията на несъстоятелност БДЖ може да бъде спасено чрез приватизация на дейности, свързани с железопътния транспорт, но това е вече политическо решение, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов в петък пред БНТ. Според него ръководството на държавната компания не е наясно точно в каква процедура се намира.   "Те тук пред вас говореха, че правят реформи, всъщност те не правят реформи... Те правят план за преструктуриране, който е спасителен план в условия на несъстоятелност, тъй като са в несъстоятелност, защото не могат да плащат по задълженията, които имат, и не могат да издържат една постоянно губеща компания", поясни бившият премиер.   Всъщност собственикът сам отива към тази процедура, която е защитна преди да се отиде към фалит. На практика планът е за намаляване на разходите, за намаляване на дейности, за постигане на платежоспособност, посочи Иван Костов.   Лидерът на ДСБ обаче изтъкна, че може да коментира плана, защото депутатите не знаят какъв е той. Транспортният министър Ивайло Московски бе изслушан преди два дни в парламента, "но той не ни каза нито мерките, нито сроковете, в които ще се проведат, нито какво ще струват тези мерки, нито ефекта, който ще дадат, за да можем да преценим ние дали тези мерки, т.е. дали този план за преструктуриране и оздравяване на компанията е в състояние да я предпази от несъстоятелност, да кажем не сега, а примерно след шест месеца или след една година", каза лидерът на ДСБ.   "Европейският съюз изразява сериозно съмнение, че този план е в състояние дългосрочно да стабилизира компанията. Ръководството фактически се бои, че във всеки момент кредиторите на дружеството могат да го обявят във несъстоятелност, т.е. във фалит - да поискат синдик, да наложат план, вече може този план за преструктуриране да е, може да е някой още по-суров план за преструктуриране, в смисъл още по-висока цена", продължи Иван Костов.   Той напомни, че подобно нещо се е случило по време на неговото правителство през 1997 г., когато 76 " огромни предприятия от социалистическата индустрия" бяха в същото състояние и трябваше да се избира или да бъдат фалирани, или да се отиде към приватизация. Ние избрахме да ги приватизираме и знаете каква цена сме платили след това, но огромната част от тези предприятия, 73 останаха и в момента са жизнеспособни, каза Костов.   По думите му синдикатите са прави да се съмняват, че една част от средствата са откраднати, "тъй като примерно част от дейностите в момента се купуват на над 4 пъти по-скъпа цена, отколкото преди 12 години."   Костов допълни, че държавата не може да покрие загубите на БДЖ, дори да има възможност, защото това ще е в нарушение и на европейските правила.   Правителството може да приватизира части от БДЖ, но това могат да го кажат само управляващите. Аз мога само да кажа, че приватизацията е възможност да бъде спасено предприятие, което е изпаднало в несъстоятелност, защото в този процес купувачът може да плати такава цена, че да поеме много малко от пасивите на дружеството, каза Иван Костов. "Тоест, той може да започне в някакъв смисъл на чисто и има сила, и има инвестиционни възможности да го оздрави. Това е смисълът на операцията. Тя не е нещо страшно, наистина. Той ще отиде и към оздравяване на фирмата", добави бившият премиер.   Няма яснота какъв пенсионен модел предлагат управляващите   По отношение на другия конфликт между синдикатите и правителството, за повишението на пенсионната възраст, Костов заяви, че Бойко Борисов спря плана за преструктуриране на пенсионната система, който беше готов преди година и трябваше да влезе в действие. Ако беше влязъл тогава, нямаше да има натрупани задължения, които в момента още повече утежняват задачата, коментира той пред БНТ.   Заради спора със синдикатите, които са против внезапно обявеното решение за вдигане на пенсионната възраст от догодина, правителството забави с два дни внасянето на окончателното си предложение между първо и второ четене на бюджетния закон в парламента.   "Всички променливи величини, от които зависи колко пенсия ще взимаме, на каква възраст се пенсионираме, какви вноски ще се плащат и т.н., са свързани със система. Това е система от уравнения. В тази система от уравнения може да се променят определени величини и накрая се получават точно определени значения", поясни Иван Костов. Той припомни, че такъв модел в НОИ е създаден още през 2000 г. .   "От тази гледна точка примерно да се твърди, че непременно трябва да се вдигне възрастта за пенсиониране, без да се види как върху системата ще окажат въздействие всички останали мерки, които примерно синдикатите и ние бихме приели, е просто криене на реалността", каза Костов.   "Казват - ще приемете тази мярка, но няма да ви кажем какво е точното положение. И това е просто непочтен начин да се управлява страната", изтъкна той.   "Аз искам да се провери това, да се провери това на самия модел, той е математически модел...Трябва да се намали ранното пенсиониране, трябва да се поеме истинско заплащане за тези служители, държавата да внася в пенсионното осигуряване истинската стойност на тези служители, защото впоследствие те излизат в пенсия и я получават твърде рано. След това трябва социалното подпомагане изцяло да се отдели от пенсионния фонд, защото през нашите пенсии, през вноските, които ние правим, се осъществява политика на социално подпомагане, която държавата трябва да си я прави сама. Нека такива и много други подобни неща да се махнат от пенсионната система, да се изчисти и след това да седнем и да гледаме - средната ни продължителност на живота, годините на пенсиониране", настоя Иван Костов.   Той посочи, че в страните от ОИСД, които са най-високо развитите в света, средната възраст за пенсиониране е била 64 години и нещо, но при средна продължителност на живота с 10 години по-висока, отколкото в България.   "Тоест, ако ние се пенсионираме на същите тези 64 години, нашите пенсионери ще вземат почти 10 години по-малко пенсия. Това не може да говори сериозен човек, нали така? Все пак между нашата възраст за пенсиониране и нашата продължителност на живот, си има българско съотношение. То трябва да бъде спазено и от тази гледна точка не може да се позоваваме нито на чужд опит", смята бившият премиер.   Големият дебат е да бъдат демонтирани елементите на социалната държава   Според него истински големият дебат, който никой от управляващите няма кураж да започне, е до каква степен в България могат да бъдат запазени или до каква степен трябва да бъдат демонтирани елементите на социалната държава. Защото социалната държава в момента фалира европейските страни, поясни той.   Правителството на ГЕРБ, което е в малцинство, заобикаля необходимостта да търси политически консенсус и го заменя с опит да постигне консенсус с работодателите и синдикатите, но там не се постига абсолютно нищо и дори да постигнат някакво съгласие временно, не могат да понесат отговорността за действията, които ще последват, каза още Иван Костов.

Прочети цялата новина

Свързани новини: