До Дубай с една виола

В новия проект на radiomilena.com „Поморийци зад граница“ този път ще ви срещнем с младата и амбициозна Диана Тодорова. По-старите слушатели на радио Милена навярно си спомнят нейния глас, който звучеше всяка сутрин преди близо 8 години в поморийския ефир. Къде е Диана? Какво се случи с нея през годините и защо напусна България, са част от отговорите на тези въпроси?

 

Константин Златаров: От колко години живееш в чужбина?

 

Диана Тодорова: Започнах да пътувам извън пределите на България от преди 7 години, но през последните 2 години се установих за последно в Дубай или по точно в Обединените Арабски Емирства.

 

Константин Златаров: Какво те накара да напуснеш България?

 

Диана Тодорова: Като музикант нямаше какво да правя в България. Животът беше еднообразен, обучението ми като студент чувствах за безмислено, защото образователната ни система е ужасна. Не виждах никаква перспектива.

Константин Златаров:Това ли бе за теб причината?

 

Диана Тодорова: Малко ли е? Да нямаш никакви изгледи за реализация? Приех първата оферта, която ми предложиха, а тя беше за Дубай.

 

Константин Златаров: Каква беше тя?

 

Диана Тодорова: Свирех в квартет в пет звезден хотел в Дубай. Офертата беше за 6 месеца. Аз и другите три момичета, също българки,  много бързо се сработихме, защото сме с музикално образование. Свирехме всякакъв тип музика. От класика през джаз и дори малко арабска музика. Собствениците на хотела ни харесаха като музиканти и ни удължиха договора с още една година. За съжаление имах неотложни неща в България и трябваше да се върна. Стоях около 4 месеца, но не ме свърташе и заминах да работя на кораб.

 

Константин Златаров: Пак със същия квартет или с други музиканти? И на какви инструменти свириш?

 

Диана Тодорова: Аз свиря на виола, винаги и само на виола. За жалост винаги с различни хора. Малко е трудно с 4 човека, особено жени, да са на едно и също място за дадена оферта. Но когато се качиме на кораба, обикновено пътувахме до Англия, от където се качваха пасажерите. От там тръгвахме и пътувахме къде ли не.

 

Константин Златаров: Толкова млада и обиколи света? Кога за първи път излезе зад граница?

 

Диана Тодорова: За първи път пътувах извън страната, когато станах на 17 години и честно да ти кажа много ми хареса. Винаги ми е харесвало на всякъде, но не и в България.

 

Константин Златаров: Дори и в Поморие ли?

 

Диана Тодорова: Знаеш ли? Когато си далеч и не си се връщал отдавна започваш да идеализираш. Та това и аз правя. За мен Поморие е номер едно. Идвам си за малко през лятото.

Константин Златаров: Как намираш Поморие днес?.

 

Диана Тодорова:Има много хубав център. Изглежда чист и подреден, направо рай. Няма ги онези панаирджийски сергии, но ми липсват цветарниците по средата. Много ми харесваха и не биваше да ги махат.

Все още се чудя за онази сграда до часовника колко години ще я дострояват и какво всъщност ще бъде? Читалище ли?

 

Константин Златаров: Явно, че не си чела скоро новините в сайта. Сградата вече е готова.

 

Диана Тодорова: Да, признавам си. През последните няколко месеца нямах интернет. При нас за да те свържат с нета чакането е голямо. Има само двама интернет доставчика за цял Дубай. Но да продължа за родния ми град. Не ми харесва прекаленото застрояване в района на болницата. Плажът не се подържа. Обикаляла съм дестки плажове по света, но в Поморие трябва да се обърне внимание на плажовете. За това ще идват трето качество туристи.

 

Константин Златаров:  Ако зависеше от теб какво би направила за Поморие, въпреки всичко?

 

Диана Товорова: Бих запазила хотелите, които имат представителен вид и не пречат на природата. Преди всичко трябва на всички да им е ясно, че никой не ходи на почивка за да гледа купища от сгради. Бих огранизирала музикални фестивали и не само фестивали. Хората идват за развлечение. Бих направила определено много за нощния живот. Нито една от действащите дискотеки не е на ниво. Бих инвестирала в хора, които да чистят плажа и се грижат за зеленината.

 

Константин Златаров: Сега да се върнем към спомените! На времето започна в радио Милена. Хората бяха свикнали с твоя глас, защото постоянно се вътеше и на запис и на живо.

 

Диана Тодорова: Да, това беше първата ми истинска работа и аз обичах това, което правих. Имах интересни попадения, защото излизаха стахотни новини.

 

 

Константин Златаров:Защо не продължи с журналистиката?

 

Диана Тодорова: Това ми беше мечта, но неосъществима или поне така си мислех, защото си се посветил на музиката повече от половината време на съществуване. И най-вече, когато всичките ти близки очакват да продължиш с нея. Един вид оправдание на очакванията.

 

Константин Златаров:Имаше доста завиждащо спокойствие.Спомням си, че когато почина баща ти беше пред радо микрофона. На следващия ден след погребението пожела пак да водиш радиопредаването, все едно нищо не се беше случило. Такава ли си и днес?

 

Диана Тодорова: Да, такъв е моят характер явно. Не обичам да ме съжаляват, не обичам да давам вид на отчаяние на нещата, на коите ми се случват. Поне се опитвам да изтлеждат така. Казват, че най-силните на вид хора са най-чувствителни.

Константин Златаров:Нека са продължим темата за Дубай! В момента продължаваш ли да свириш? Не те ли изморява това?

 

Диана Тодорова: Не, за съжаление.. След като настъпи кризата, която ни удари преди около три години стана трудно за музикантите тук. Хотелиерите предпочитат да пускат дискове, от колкото музика с живи изпълнители.

Сега работя в училище „Dubai International School” Аsistent supervisor съм и преподавам уроци по музика. Общо взето не мога да се оплача. В моето училище не взимам висока заплата, но има други предимства. Плащат ми самолетните билети за ваканциите, ползвам големи отстъпки, ако решиш да живееш в апартамент, който принадлежи на училището.

 

Константин Златаров:Имаш ли намерение да се завърнеш в България?

 

Диана Тодорова:Тез дни започнах да се замислям за ситуацията в Сирия и Египет. А тук сме близо. Това ме притеснява. Но нямам намерение да се връщам. В България не се чувствам на място. Не искам да бъда разбрана погрешно. Никъде няма да се чувствам на място в България, защото всеки те гледа със завист. Все едно съм намерила кладенеца с нефт в Дубай. А и манталитета и критериите вече ти се преобръщат. На вън винаги ще си чужденец, но в държава в която 80% от населението е от цял свят се понася.

 

Константин Златаров: Интересуваш ли се от проведените скоро местни избори? Знаеш ли кои са новите управници?

 

Диана Тодорова:  Спомням си преди 8 години, когато идваха да говорят в студиото. Още си чакам обещанието на един от кандидатите тогава, но няма да казвам повече.

Знаех, че имаше наскоро избори. Не съм запозната много, защото, както ти казах през последните месеци имах проблеми с интернета.

Естествено, че ме интересува, но всеки път се оказва, че няма смисъл.

 

Константин Златаров: В края на нашия разговор какво би казала на поморийци?

 

Диана Тодорова: Трудно е да кажа на хора, които всеки път като се прибера виждам, че живеят все по-зле от предишната ни среща. Нямам идея как живеят така на магия. И все пак бъдете хора!

Сподели

Прочети цялата новина

Свързани новини: