11/28/11 16:27
(http://www.mediapool.bg/)

Еврозоната може само да се стреми към алпийски връх

"Швейцария е най-съвършеният образ на държава в процеса на социална дезинтеграция". - принц Клеменс фон Метерних, австрийски държавник, 1845 година.   Според съвременните разбирания горното изказване не може да бъде по-озадачаващо. Социална дезинтеграция? Швейцария? Не може да бъде! И все пак Метерних не преувеличава. През 40-те години на 19 век Швейцария не е планински рай на мира и просперитета.   Политическите спорове и икономическите сътресения са толкова познати на швейцарците по онова време, колкото са и на днешните задлъжнели европейци. През 1847 година Швейцария дори стига до краткотрайна гражданска война.   Швейцарската история обаче има щастлив край. Хаосът през епохата на Метерних води към превръщането на Швейцария през 1848 година във федерална държава, която въпреки най-различни гафове и недостатъци, се оказва модел на свобода, благоденствие и социална стабилност до ден днешен.   Нищо чудно, че гражданите на Европейския съюз гледат със завист на Швейцария. Възможно ли е решение от швейцарски тип да бъде отговорът на проблемите в еврозоната?   Кризата на държавните дългове се устреми тази седмица като бацил на чума към Германия, досега неуязвимото ядро на европейския валутен съюз. Неуспехът на Германия да продаде близо 40% от емисия облигации за 6 милиарда евро в сряда (миналата седмица - бел. пр.) наведе на мисълта, за първи път, че дори германският държавен дълг не е застрахован от "заразяване".   В контраст на това, лихвата по 10-годишните швейцарски облигации в петък бе на изключително ниското равнище от 0,82%, по-малко от половината от лихвата по еквивалентните германски книжа. Кой смее да оспори мнението на Серджо Ермоти, новоназначения главен изпълнителен директор на швейцарската банка UBS, че швейцарските държавни облигации са единственият нерисков актив на пазара?   Колкото повече се усилва дълговата криза, толкова по-убедени са някои европейски лидери, че оцеляването на еврозоната като единно цяло зависи от решителните стъпки към политическа и фискална интеграция. Може би швейцарците могат да дадат на европейските си колеги един или два урока за това как да управляват един политически децентрализиран, но икономически ефективен и фискално дисциплиниран съюз на различни общности?   Със сигурност е примамливо да се правят паралели между Швейцария и еврозоната, макар че при по-внимателно разглеждане паралелите не се оказват точни. Например, Швейцария има 26 кантона, които споделят една федерална конституция, една национална валута, единен пазар и една централна банка. Швейцарските кантони и общини се ползват с широко самоуправление и не искат федералните власти да им се месят.   Подобно и 17-те страни в еврозоната имат общо евро, както и единния пазар на ЕС и са обвързани с обща парична политика, определяна от Европейската централна банка (ЕЦБ). Те съблюдават - или поне твърдят, че го правят - не само Лисабонския договор на ЕС, но и други правила, които са договорили помежду си, за да може валутният им съюз да функционира по-добре. Както и в Швейцария, няма голям апетит към централизирано правителство, което може да застраши националната, регионалната или местната идентичност и да сведе парламентите до нула.   Също като ЕС, и Швейцария използва много езици: четирите официални са френски, немски, италиански и романш (или реторомански - бел. пр.), малко говорима разновидност на латинския език. Както и в ЕС, английският е нещо като универсален език, особено в швейцарския бизнес свят. Характерно за Швейцария е, че швейцарският немски, най-разпространеният език в страната, е неразбираем почти за всеки друг. В един швейцарски пътеводител се отбелязва, че швейцарският немски звучи като "извънземен технически език", дори за германците от Германия.   Разликите между Швейцария и еврозоната започват да се открояват в сферата на бюджетната дисциплина. През 2001 година швейцарските граждани одобриха с референдум конституционна поправка, изискваща от федералното правителство да поддържа бюджета си балансиран. Ефектът е неоспорим. От 2003 година швейцарският държавен дълг намалява всяка година и се очаква да приключи 2011-а на равнище около 36% от брутния вътрешен продукт (БВП), доста под прогнозираните 88% за еврозоната.   Канцлерът на Германия Ангела Меркел е впечатлена. Когато през 2009 година нейното правителство включва клауза за балансиран бюджет в германската конституция, бе взаимстван швейцарският термин "дългова спирачка" - Schuldenbremse. По нейна повеля останалите правителства от еврозоната се ангажират да приемат поправки за балансиран бюджет. Предсказуемо, лидери като френския президент Никола Саркози намират за по-лесно да дадат това обещание, отколкото да го спазят.   За разлика от еврозоната, повечето швейцарски кантони и общини показват изключителна фискална самодисциплина. Не само че кантоните се различават от Гърция, но и нито една община не е като Мадейра, безгрижния португалски остров (и архипелаг - бел. пр.) край западния африкански бряг, за който през септември бе установено, че от 2008 година е натрупал 1,1 милиарда евро скрити дългове.   По сходен начин Швейцарската национална банка (ШНБ) се различава от ЕЦБ по ключови аспекти. Това си пролича през септември, когато шефът на Швейцарската централна банка Филип Хилдебранд направи решителна стъпка, за да спре поскъпването на швейцарския франк на валутните пазари. Определяйки максимален курс от 1,20 швейцарски франка за едно евро, той даде да се разбере, че ШНБ ще купува чуждестранни валути "в ограничени количества" при необходимост.   Ако някога централна банка е вадила "голямата си базука", то това бе моментът. От съображения, свързани с политиката на еврозоната, законодателството на ЕС и собствената си теория за паричната политика, ЕЦБ обаче досега не е била способна да приложи подобно оръжие на европейските пазари на държавни облигации.   Швейцария всъщност показва много повече отличителни белези на една суверенна държава, отколкото еврозоната до момента или изобщо в бъдеще. Международният неутралитет и пряката демокрация са неразделна част от швейцарската идентичност, но те са характерни марки, които не могат да бъдат повторени в еврозоната. Като алпийски ледник Швейцария е гледка, на която европейците да се наслаждават. Един ледник обаче не може да бъде занесен вкъщи.   * Авторът е шеф на бюрото на "Файненшъл Таймс" в Брюксел.   ** Метерних е австрийски политик, една от най-влиятелните фигури в европейската политика през първата половина на 19 век.   По БТА
Facebook TwitThis Google del.icio.us Digg Svejo Edno23 Email

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване