Ангела Меркел трябва да каже “да” на еврооблигациите

в. Дейли телеграф

През цялата криза в еврозоната политиката на Ангела Меркел бе да прави минимално необходимото за избягване на бедствие. Човек би си помислил, че досега ще е разбрала, че това е скъпоструващ и катастрофален подход. Ако беше позволила в самото начало да се създаде европейски спасителен фонд от 1 трилион евро, кризата можеше да бъде овладяна много по-рано. Докато даде съгласие за “базуката” малко повече от година по-късно, Италия (с дълга й от 1,9 трилион евро) и Испания вече бяха въвлечени в кризата и базуката заприлича на тапешник.

Сега тя изключва варианта Европейската централна банка да действа като кредитор в краен случай и се противопоставя на издаването на еврооблигации. Според мен една надеждна политика за връщане на спокойствие на пазарите трябва да включва един от тези два варианта, ако не и двата.

Меркел може и да изтъква, че единствено натискът от финансовите пазари води до отдавна отлаганите реформи в Гърция, Португалия, Италия и Испания, но рискува нещата да излязат от контрол. Като отказва да застане плътно зад другите членове на еврозоната, тя подтиква пазарите да се тревожат от разпадане на европроекта.

Какво друго обяснение може да има за рязкото покачване миналата седмица на всички лихви по негермански облигации, включително френските? Когато даже Германия не може да продаде всички облигации, които издава, останалият свят на практика заявява, че повече не може да има доверие на когото и да било в еврозоната. В края на краищата, ако еврото рухне, Германия ще пострада тежко от вероятно масово поскъпване на новата й валута и огромни загуби в банките й.

Мисля, че останалата част от еврозоната разбра посланието. Имаме нови правителства, ангажирани с бюджетни икономии и реформи в Италия, Испания, Гърция и Португалия. Сега е време Германия и канцлерката Меркел да поемат отговорността си и да понижат равнищата на лихвите по държавни облигации за цялата еврозона, а не само за Германия. При почти нулев растеж в южноевропейските страни, те просто не могат да си позволят да издават дългови книжа с близо 7 процента лихва. В дългосрочен план това със сигурност би ги довело до банкрут.

Идеята с еврооблигациите за мен е най-привлекателна, защото разрешава гаранция от еврозоната само за дългове до 60 процента от БВП. Всякакви дългови книжа над този таван трябва да се издават без гаранция. Така че за страна като Италия, чийто дълг е 120 процента от БВП, се покрива само половината дълг. Следователно все още има силна мотивация да се понижи дългът, тъй като издаването на италианските облигации без гаранция би струвало много по-скъпо.

Ако Германия се съгласи на това (може би в замяна на укрепване на Пакта за стабилност), това ще е сигнал за ангажираността й към еврото и почти сигурно ще успокои пазарите.Може да се наложи Европейската централна банка да стабилизира пазарите в краткосрочен план, но няма да й се налага да печата безкрайни количества пари, както в момента се опасяват германците.

Ако канцлерката Меркел не поеме предизвикателството, Германия е потенциално изправена пред същата икономическа катастрофа като останалата част от еврозоната. Ако тя не разбере това, тогава, както южноевропейските си колеги, може и тя да стане жертва на тази криза. В крайна сметка, опозиционните германски социалдемократи вече подкрепят еврооблигациите.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: