Партията на Путин блокира политическата система в Русия

Франс прес

В една система, която изобщо не търпи истинска опозиция, партията на Владимир Путин уверено доминира на политическата сцена. Експерти изтъкват, че със смазващото си парламентарно мнозинство тя лесно надделява над другите няколко формации, които никак не тревожат властта.

“Единна Русия” - партията на премиера, е почти сигурна, че след изборите в неделя ще запази абсолютното си мнозинство в Държавната дума (долната камара на парламента), където в момента контролира 315 от общо 450-те депутатски места.

“Многопартийността в Русия е само формална, тъй като Кремъл държи под контрол всички партии, никоя от тях не може да действа независимо”, посочва политологът Станислав Белковски от Института за национална стратегия.

Комунистическата партия (57 места в Думата) и най-вече либералдемократите (националисти с 40 депутати), а също и левоцентристката “Справедлива Русия” (38) според широкото мнение просто открояват значението на властовата партия - повече или по-малко с тяхно съгласие.

За останалите, примерно за малката партия “Яблоко” на либералната опозиция, ще е трудно да прекрачат изборната бариера - 7 на сто от гласовете, за да влязат в Думата. На друга партия - “ПАРНАС” (или Партия на народната свобода - бел. ред.), пък бе отказано правото да участва в надпреварата.

Освен това, както сочи скорошна анкета на независимия център “Левада”, 51 на сто от хората в Русия виждат в парламентарните избори само “имитация” на политическа борба, в която разпределението на креслата ще бъде “решено от властта”.

При все това, изтъква Юрий Коргунюк - политолог от фондация “Индем”, “Единна Русия (…) няма никаква власт, властта й е само привидна”.
“Властта е монопол на държавното ръководство”, добавя аналитикът и подчертава, че такива са били до момента и очакванията на голяма част от населението.

Експертът припомня хаотичната демокрация, възцарила се в Русия веднага след разпадането на СССР през управлението на президента Борис Елцин (1991-1999 г.) - период, запомнен по-специално с въоръжените сблъсъци около въстаналия парламент през 1993 г., с нарастващото влияние на “олигарсите” в Кремъл от 1996 г. нататък, но и с тогавашния реален плурализъм.

През 2000 г. на власт дойде Владимир Путин; избран за президент, той остана на висшия пост два поредни мандата - до 2008 г. Стана ясно, че ръководството отново поема нещата в свои ръце.

Държавата пак установи контрол върху големите телевизии, “олигарсите” бяха отстранени, принудени да заминат в изгнание или хвърлени в затвора. Отменени бяха изборите на губернатори - сега ги назначава Кремъл, а либералната опозиция бе отслабена, по-специално чрез промени в изборния регламент. От Държавната дума бе отстранена цялата радикална опозиция и камарата се превърна фактически в регистрационна палата.

Силният човек в страната - Владимир Путин, поставил си за цел отново да се върне в Кремъл след президентските избори през март, в телевизионно интервю през октомври се оправда, че е “затегнал гайките”, тъй като в края на 90-те Русия била “практически стигнала до гражданска война”.

Според останките от руската опозиция, неправителствените правозащитни организации, а и според западни канцеларии, ако вярваме на миналогодишните разкрития на сайта Уикилийкс, Русия се е отдалечила от демократичния модел, към който се стремеше. По думите на Юрий Коргунюк, 20 години след падането на съветския режим “виждаме, че е нямало начин да се отървем от миналото толкова лесно и толкова бързо”.

Владимир Путин създаде тази пролет “Общоруски национален фронт” - широко движение, призовано да сплоти цяла Русия около партията на властта. Инициатива, която веднага предизвика сравнения с вездесъщата комунистическа партия от съветската епоха.

Същевременно аналитиците изтъкват, че една блокирана система носи рискове: властта “ще трябва да прояви гъвкавост”, например ако икономическото положение се влоши, смята Коргунюк.

БТА

Прочети цялата новина

Свързани новини: