Лекарите от ТЕЛК отричат вина за източването на НОИ

Лекарите, работещи в ТЕЛК, излязоха в понеделник с позиция, с която отхвърлят обвиненията в корупция и източване на НОИ чрез инвалидните пенсии, чийто брой постоянно нараства. Те излязоха отново на дневен ред около дебатите за пенсионните промени. По последни данни в момента се дават над 800 000 инвалидни пенсии, а разходът за тях на година е 1.7 млрд.лева.   Заради това една от обсъжданите мерки е трудовите ТЕЛК да преминат от здравното министерство към НОИ, за да може органът, който отпуска инвалидните пенсии, да осъществява контрола.   Според работещите в ТЕЛК лекари обаче вината за дефицита във фондовете на НОИ не е тяхна. Те не приемат обвиненията на синдикални лидери и политици, че “ТЕЛК са мафиотски структури и техните решения се раздават срещу подкупи, подаръци и т. н“.   Лекарите, работещи в ТЕЛК, смятат, че проблемът се корени в сбърканата държавна политика и законодателството, а не в тяхната работа.   Те припомнят, че през 2000 г. влезе в сила промяна в Кодекса за социално осигуряване (КСО), която позволи преизчисляването на придобитата пенсия за стаж и възраст в инвалидна пенсия. Това е довело до лавинообразно покачване на броя на хората, чакащи за освидетелстване в ТЕЛК и то предимно на хора в пенсионна възраст.   “Рязко се увеличи броят на освидетелстваните лица до 250 000 годишно през 2003-2005 г., което значително претовари системата. Решението на ТЕЛК стана заветна цел за много граждани на възраст, близка до пенсионната, на които не достигат съответната възраст или трудов стаж за придобиване на пенсия“, посочват лекарите.   “Наложи се с цел редуциране броя на инвалидите да се промени Наредбата за медицинска експертиза в посока занижаване или премахване на оценката на редица социално-значими заболявания като дискова херния, остеопороза и други“, припомнят лекарите.   “За хората, запознати със здравния статус на населението, звучи несериозно финансовите проблеми на НОИ да се приписват на “увеличения” брой инвалиди“, коментират лекарите. Те цитират данни на Националния център по обществено здраве и анализи, според които българите с онкологични заболявания са около 270 000 и само през 2009 г. има 34 712 новорегистрираните случаи. Броят на диабетно болните е около 320 000, страдащите от различни форми на астма са около 200 000, преживелите миокарден инфаркт през 2009 г. са около 12 000, болните от множествена склероза са около 4 500, броят на пациентите с болест на Паркинсон е около 16 000, пациентите с хронична бъбречна недостатъчност са около 15 000, като от тях около 2 500 са на хемодиализа.   “На фона на тази плачевна статистика по сведение на Дирекция “Пенсии” към НОИ към 30 юни 2010 г. броят на лицата в работоспособна възраст, получаващи пенсия по инвалидност, е 262 228 души, от които поради общо заболяване 257 138 и поради трудова злополука или професионално заболяване – 5 090. Останалите до 800 000 или до 1 000 000 души по думите на вицепремиера Симеон Дянков са хора в неработоспособна възраст, т. е. пенсионери“, обясняват медицинските специалисти.   Освен това те посочват, че “няма правосъдна система в света с прецедент като чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, който гласи, че обжалването на решение на ТЕЛК не спира плащанията по него“.   “Общественото мнение се манипулира и с примери за драстичния брой на хората с увреждания, които работят. На фона на ниските доходи и още по ниските пенсии как би могъл да преживее един инвалид с пенсия от 150 лв. месечно, особено ако има остатъчно запазена трудоспособност?“, коментират лекарите.   “В страните от Европейския съюз се отпускат милиарди за социална адаптация на хората с увреждания и създаването на условия за връщането им на пазара на труда чрез приспособяване на нови работни места, облекчения за работодателите, които създават места за инвалиди, тестване на остатъчната работоспособност, усвояване на нови сръчности и умения. Пенсии по инвалидност се изчисляват и изплащат съобразно нуждите и остатъчната работоспособност. Общността има законодателна рамка за принципа на равни възможности в трудовия процес чрез компенсации при адаптирана работна среда, помощи и персонална подкрепа. В България – обратно. На човека с увреждане се гледа като на натрапник, като на лице, пречещо за реализация на нормален работен процес, като на лъжец и мошеник. Малко са работодателите, които назначават на работа лица с увреждания – напротив, представянето на експертно решение на ТЕЛК е повод за съкращение на всяка цена и при първа възможност“, посочват лекарите.   “Години наред Министерството на здравеопазването като щраус се мъчи да си зарови главата в пясъка и да не предприеме никакви мерки относно оптимизиране на структурите на медицинската експертиза. Разработеният и предложен на социалното министерство модел за социално-медицинска оценка на хората в неработоспособна възраст срещна жесток отпор от страна на Агенцията за социално подпомагане. От агенцията беше направен разчет за необходимостта от 36 млн. лева годишно за издръжката на структури, които да обслужват 30% от хората с увреждания. За сведение към момента средствата, разходвани от здравното министерство за издръжка на органите на медицинската експертиза са около 6.5 млн. лева“, посочват още лекарите.   Според тях приемането на модел за преминаване на органите на медицинската експертиза към НОИ крие няколко риска. Сред тях са отпускане толкова инвалидни пенсии, колкото пари има в НОИ, без да се отчита състоянието на хората, липса на обучени лекари или изобщо на лекари, които имат желание да работят под диктата на чиновници без медицинско образование, пренебрегване на принципите за независимост и обективност на медицинската дейност. Лекарите напомнят, че и сега НОИ упражнява своите контролни функции върху експертните решения чрез техни представители в комисиите.   Лекарите предлагат да бъдат направени законови промени, които да гарантират, че пенсия по инвалидност ще бъде предоставена само на хора в работоспособна възраст, при съответните условия и след съответната преценка на възможността за пълното им или частично връщане на пазара на труда. Според тях останалите плащания като добавка към пенсията – така наречената социална пенсия за инвалидност и др. са в сферата на социалните плащания и само излишно натоварват осигурителния институт. Според тях решението на ТЕЛК не трябва да бъде “панацея към всякакъв вид социални плащания и бонуси“. “Социалните нужди трябва да бъдат обект на социална оценка“, смятат те.   В системата на ТЕЛК се оплакват от ниско заплащане, тъй като средната заплата на лекарите е 580 лева, а те нямат право на допълнителни доходи, нито на допълнителна квалификация, тъй като нито един от членовете на ТЕЛК не може да отсъства от заседания.

Прочети цялата новина

Свързани новини: