Стоим на чертата на бедността… но от двете страни на барикадата

В света на интересните факти се знае, че хората успешно преминали от изпитанието на бедността към това на богатството, не трябва да се допускат във властта. Но, далеч не всички бедни са лениви морални уроди. По скоро са жертва на факта, че с бедността в България вече е приключено, защото с помощта на индексациите я поддържат. И да се определят всички бедни по един и същ начин не е съвсем правилно, защото светът не е черно-бял.

За съжаление, когато у нас изскочи думата „бедност” спорещите по тази тема се разделят на два лагера. Едната – защитава тезата, че всеки може да забогатее, а другата – никой.

Ще се опитам сега да разгледам проблема с бедността от няколко страни и да развенчая поне някаква част от наложилите се митове. Към това ме провокира информацията, че у нас линията на бедността се вдига за 2012 г. на 236 лв. месечно.

Бедните сами са си виновни за своята бедност

От една страна това е вярно. България е с високо ниво на безработицата и дефицит на квалифицирани кадри. Искаш по-голяма заплата? Уволнявай се и отивай да работиш там, където плащат повече! От друга страна, какво да правят пенсионерите? Болните от туберкулоза бездомници? Самотните майки с едно, две, три или четири деца? Кой ще ги вземе на хубава работа?

Аз разбирам – България е малка страна и процентът на пенсионерите, намерили си работа, е голям. Може дори да се намери самотна майка, която с едната ръка гледа децата си, а с другата клика по елитни сайтове. Но това е изключение от правилата. Не е много коректно да се изисква от хората да надскачат себе си.

Бедните не искат да работят

По-голямата част от това твърдение е вярно. Зная куп хора, които абсолютно нищо не правят, за да подобрят финансовото си положение. Не търсят друга работа, не си повишават квалификацията, не четат душеспасителни книжки. Не се и опитват с минимални усилия хубаво да си свършат работата.

Но трябва ли да искаме от тях да се променят?

Представете си една най-обикновена начална учителка, която трийсет години е работила в училище. Тя нищо друго не умее, а и не иска. Тя е свикнала да понавиква на децата и от лицето й не слиза умореното изражение на вечно недоволна от нещо. Ако тя се напряга понякога над уроците си, то е само, за да развали лошото настроение на някой нещастен ученик.

Къде могат да отидат те след училище?

Да мият подовете и да почистват тоалетните в МакДоналдс за 300-500 лв. на месец? Те там няма и един ден да издържат. Там трябва да се чисти, а тя през последните 30 години само е отбивала номера. Ниската заплата развращава. И хората, които са привикнали да получават малко, обикновено се провалят още на събеседването за получаване на работа – не отиват навреме, не си оформят внимателно документите, не издържат и половин час преди да предявят претенциите си.

Какво да ви кажа? Такъв човек няма да се напряга, след като при него отсъстват такива навици. До онзи момент, когато ножа не опре до кокала и се изправи пред дилемата – „работи както трябва или гладувай”.

Богатите крадат парите на бедните

От една страна, това твърдение е не по-малко смешно от онова, че „културистите градят мишци от дистрофиците”. Животът – това е игра с нулева ставка. И когато богатият стане богат, той по правило не ограбва никого. Напротив – помага на своите сътрудници, клиенти и доставчици и те да забогатеят.

От друга страна, на бедния трябва да му се ...

Свързани новини: